Mar 22, 2007, 5:28 PM

Една любов...

  Prose
1.3K 0 0
    Беше слънчев пролетен ден. Цветята вече бяха разцъфтели и благоуханния аромат се носеше по чистия, изпълнен с птичи песни въздух.
    Митко и Снежана се разхождаха в парка хванати за ръка. След малко седнаха на една пейка край реката. Говориха си дълго, много дълго. Той хвърли един камък в реката и лицето му помръкна. Когато забеляза това, тя го попита:
 - Какво има? Защо си тъжен? Нещо лошо ли казах?!
   Той мълчеше... Тогава Снежана продължи:
 - Кажи ми, моля те...
 - Ще ти кажа, ще ти кажа... - успокои я Митко.
 - Е, хайде казвай! По-бързо де!!!
 - Искам да знаеш, че думите ми ще те наранят... Вчера майка ми и баща ми ми казаха, че заминаваме за Маями в петък...
 - Неее! - изпищя тя и се разплака...

                                                                     СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...