22 мар. 2007 г., 17:28

Една любов...

Проза

1.3K 0 0

    Беше слънчев пролетен ден. Цветята вече бяха разцъфтели и благоуханния аромат се носеше по чистия, изпълнен с птичи песни въздух.
    Митко и Снежана се разхождаха в парка хванати за ръка. След малко седнаха на една пейка край реката. Говориха си дълго, много дълго. Той хвърли един камък в реката и лицето му помръкна. Когато забеляза това, тя го попита:
- Какво има? Защо си тъжен? Нещо лошо ли казах?!
   Той мълчеше... Тогава Снежана продължи:
- Кажи ми, моля те...
- Ще ти кажа, ще ти кажа... - успокои я Митко.
- Е, хайде казвай! По-бързо де!!!
- Искам да знаеш, че думите ми ще те наранят... Вчера майка ми и баща ми ми казаха, че заминаваме за Маями в петък...
- Неее! - изпищя тя и се разплака...

                                                                     СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Проза 4.3K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Проза 3.7K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Проза 6.5K 4.9

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Проза 3.9K 5.0

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Проза 3.8K 5.0

Забрадката на Йозге 🇧🇬