Една най-обикновена разходка
Георги се прибра скапан от работа. Беше направил лек гаф, за което шефът му го смъмри. Това се отрази на младия мъж и остатъкът от деня му беше крив. Но лошото настроение не го остави и вкъщи. Изкъпа се, хапна набързо и се опъна пред телевизора, сменяйки 3 - 4 канала.
- Само простотии по тази телевизия... - изофка той и загаси телевизионния приемник. После си включи лаптопа, порови се малко във Фейсбук, но отегчението го завладя отново.
Изведнъж усети свеж полъж от отворения прозорец:
- Абе, аз защо не изляза да се поразходя? – каза си той.
Обу си дънките и с известно колебание се насочи към вратата. В началото му беше странно, защото не беше свикнал да се разхожда сам, а и като на всеки човек, предразсъдъците не му бяха чужди. ‘’Станах и аз като лудите – да скитам по улиците сам...’’ – мислеше си той, но понеже не му се говореше с никого, все пак реши да осъществи намерението си.
Разходката му започна по посока на близкия парк. В началото Георги вървеше бързо, но приятното спокойствие на майската вечер го накара неусетно да забави темпото. Обиколи парка, след което се насочи към подлеза на болницата. Пресече го, спусна се надолу, стигна до спортната зала, подмина я и се озова в преддверието на морската градина.
А там беше чудно! Тихо и спокойно, едно от малкото зелени кътчета в града съвсем отпусна съзнанието на доскоро угрижения човек. ‘’Че то било приятно да се разхождаш сам! – въодушеви се той. – Особено вечер! Няма коли, няма хора по улиците...’’ Така, унесен в приятни мисли и наслаждавайки се на свежия пролетен въздух, Георги стигна до бариерата. Премина я, направи още няколко крачки и се озова на морския бряг.
- Вълшебство! – прошепна си мъжът и седна на топлия пясък.
Поседя още известно време без да мисли за нищо и стана. ‘’Най-много да заспя!’’ – каза си той наум, усещайки колко приятно отпуснат е. После продължи разходката си, спря се за малко на моста и стигна до морската гара. Там седна за заслужена почивка на една пейка и се загледа във водата, която служеше за огледало на яркочервената луна. Постоя така няколко минути и се надигна с нежелание, подтикнат от мърморенето на вътрешния си глас: ‘’Е, няма как - да се прибирам аз, че утре кой ще ме вдигне за работа...’’ След това пое по обратния път към дома, крачейки със същото спокойно темпо. Пътят не беше кратък, но не натежа на Георги, защото той беше зает да се наслаждава на тишината и хубавото време.
Неусетно разходката дойде до своя край и мъжът се озова пред блока, в който живееше. Той отвори входната врата, извика асансьора и след минута вече си беше вкъщи. Изми си зъбите и без да пуска телевизора или лаптопа, директно се хвърли в леглото.
‘’Ще почна по-често да се разхождам!’’ – помисли си прероденият човек и заспа почти мигновено, отпуснат от приятна умора.
© Калински Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Еее, човече, напълни ми душата! И не, защото си написала добри думи за разказа ми, а защото обясни точно това, което исках да предам с него! Искрено ти благодаря, че не си го прочела повърхностно, а наистина си вникнала и си усетила това, което съм заложил като идея! Вчера се чудех как да отговоря на някои от коментарите и така и не успях да формулирам точно това, което ми е в главата, но ти си го направила по-добре от мен! Та нали всяко ново начало започва с първите плахи стъпки, както ти ги нарече... Дори и до полета до луната се стига така... Било обикновено разходка... Да, за някои може това, което съм описал да е просто една нищо и никаква разходчица, но за главния герой това е нещо много повече - тя е скъсването с предразсъдъците и старите навици, които досега са му били пречка! И именно това е и причината в края на историята да опиша Жоро като прероден, защото тази малка крачка, тази разходчица в невзрачния парк е дала тласък на неговия нов живот... Благодаря, наистина!!!
-
Прочетох историята преди няколко часа. И, още преди да довърша, си казах: хах! Добре, добре, пич! Нови, все още нестабилни, но желани стъпки! Проглеждане. Проправяне на пътека. Непозната посока, но магнетична, теглеща. И откриване на един чисто нов свят. Или не, той е същият. Досега плашещ, след днес, след първите плахи стъпки, постижим и почти очарователен.
И това, ако не е ново начало, не знам кое е.
Новото начало няма нужда да е патетично. На него му стига половин стъпка, една сричка, едно поемане на дъх и посока.
Тук я видях.
Не следя разказите в конкурси, защото помня до три секунди и се обърквам, но този разказ, с плахите му стъпчици и мижавата двайсетминутна разходчица в някакъв невзрачен парк....
Не всяка човешка, съкровена мечта е полет до луната.
Този разказ прилича на прохождане. След болест, след вътреутробен сън, след апатия, след тъга, мързел. А това е ново начало. -
Това наистина е една обикновена разходка. Сигурно мислите на героя са вторият план, това което всъщност се е случило. Подразни ме думата "прероденият" в последното изречение, знам защо си я поставил там, но е по-добре да се подразбира, отколкото да се казва директно. Разбира се, че имаш какво да научиш, който каже, че знае всичко за писането е глупак. И нищо повече.
-
Разбирам Ви, но авторът (в случая - аз) преразказва думите на героя и понеже той е казал ''Офф'', моя милост просто го перифразира на ''изофка''. Иначе умишлено не съм използвал ''изохка'', защото свързвам охкането предимно с физически болежки, докато офкането (според мен) е признак на отегчение, а аз исках да пресъздам именно такова. Както и да е, благодаря за отделеното време и за бележката, винаги съм отворен към препоръки и ги взимам под внимание - не съм от хората, които си мислят, че знаят всичко. Всичко добро!
-
В случая не го използва Жоро, не е в пряка реч, а авторът.
-
Сърдечно благодаря на всички за коментарите и добрите думи! Оценям ги! Относно новото начало - мисля, че то очевидно е налице, след като героят е загърбил предразсъдъците си, тоест е променил нещо в себе си, което досега (по един или друг начин) му е пречело. И друго - всяко ново начало започва с първа стъпка, а в случая тази първа стъпка е въпросната разходка.
Спрямо това за офкането - права сте, че думата е изоХка, но все пак в разговорния език има възклицание ''Оф'', което и е използвал Жоро. -
Разходката е хубава, но къде е новото начало, каквато е темата на предизвикателството
-
"изоХка", не "изоФка"
От разходка на разходка, то не се знае, знае ли се! Ако нищо около нас не се променя, значи ние трябва да се променим! Поздравления! -
Няма нищо по-хубаво и освобождаващо от една разходка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Няма смисъл да се губим в сложни философски лабиринти, за да предадем едно толкова просто желание, а именно желанието за първата стъпка. И финалните думи: "Е, направих го. Или поне опитах!"
Както и да е
Радвам се, че съм те зарадвала 😁