Георги се прибра скапан от работа. Беше направил лек гаф, за което шефът му го смъмри. Това се отрази на младия мъж и остатъкът от деня му беше крив. Но лошото настроение не го остави и вкъщи. Изкъпа се, хапна набързо и се опъна пред телевизора, сменяйки 3 - 4 канала.
- Само простотии по тази телевизия... - изофка той и загаси телевизионния приемник. После си включи лаптопа, порови се малко във Фейсбук, но отегчението го завладя отново.
Изведнъж усети свеж полъж от отворения прозорец:
- Абе, аз защо не изляза да се поразходя? – каза си той.
Обу си дънките и с известно колебание се насочи към вратата. В началото му беше странно, защото не беше свикнал да се разхожда сам, а и като на всеки човек, предразсъдъците не му бяха чужди. ‘’Станах и аз като лудите – да скитам по улиците сам...’’ – мислеше си той, но понеже не му се говореше с никого, все пак реши да осъществи намерението си.
Разходката му започна по посока на близкия парк. В началото Георги вървеше бързо, но приятното спокойствие ...