Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти.
Тони Димитрова и Пламен Ставрев – „Чаша кафе”
След известно време замълчаха. Явно осъзнаваха, че смехът не ще успее да помогне в този случай. Да, със смях всичко беше по-лесно, но нещо отвътре явно ги подтикна да замлъкнат. Пръв мъжът спря да се смее, после и жената.
Изглеждаха ми влюбени, но не по този начин, по който хората са свикнали да разпознават влюбените двойки. Те изтъкваха своите недъзи, отправяха си дори груби шеги, но любовта, противно на възприетите от родителите ни ценности, не е мед и рози. Тя е приемането на себе си и на човека до нас като такива, каквито сме всъщност.
Мъжът понечи да извади портфейла си, но тя не му позволи. Явно искаше да се наслади на малкото им оставащо време заедно.
Чудех се дали сега беше моментът да тръгна, но ми стана интересно. И без това, ако не бяха ме уволнили от работа, надали щях да се спра точно в тази закусвалня по това време и да ...