17 dic 2011, 10:34

Едно неизпратено писмо

  Prosa » Cartas
1.9K 1 3
1 мин за четене

Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелства и невинност. Тогава виждам теб… ти си толкова хубав – кафявите ти очи излъчват светлина, за която копнея. Вечно сядаш под прозореца ми и търпеливо чакаш да изляза, за да отидем на любимата ни пейка и дълго да говорим на лунна светлина. Държим се за ръце, споделяме най-съкровените си тайни - малките радости и големите страдания. Ти често ме изненадваш с дребни подаръци, които намирам в пощенската си кутия, пишеш ми любовни писма, които пазя толкова много години… но в крайна сметка ги изгарям.

Оказва се, че времето лекува не само рани, но и унищожава любовта. Безследно и безвъзвратно… Подобно на огън, който поглъща хартия… хартия, която още пази топлината на твоите устни. Устни, които ми подариха първата целувка – плаха и незабравима. Едва ли сега изобщо се сещаш за мен… забравил си за моето съществуване, за това, че някога съм те обичала... Истински.

Писах ти писмо (за разлика от това, го изпратих)  - след като се сбогувахме завинаги в мрачния коридор на твоя блок… Но ти така и не ми отговори. Днес се сетих за теб и намерих снимката от твоята сватба в интернет. Съвсем случайно. Само очите ти са същите – не си момчето, в което бях влюбена тогава. Искрено ти желая щастие, въпреки че никога няма да ти го кажа лично. Никога няма да те погледна в очите и да се разминем, без да се поздравим в някоя студена есенна вечер в непознат и чужд за мене град.  Едва ли ще се видим пак в този живот. Може би в другия, но съм сигурна, че пак ще се разминем. Вглеждам се в сегашната ти жена – изпълнена съм с любопитство – само това чувство остана в моето сърце, в което вече отдавна няма място за теб, далечен приятелю. Тогава разбирам, че не си забравил… та тя толкова прилича на мен… 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олга Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е! Остави ме без думи
  • Съвсем случайно намерих снимката му в интернет и затова написах това малко писмо - една нощ преди да си легна.Отдавна не страдам за него обаче... Благодаря ти за коментара. Поздрави от мен!
  • Много тъжно.Пожелавам ти да намериш утеха,ако вече не си я намерила.Живота продължава,колкото и да му е трудно на човек да го живее.Вярвай,че ще срещнеш друга по-красива любов..а той до края на дните си ще те помни и ще се моли да вижда теб в другата..

    Поздрав!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...