17.12.2011 г., 10:34

Едно неизпратено писмо

1.9K 1 3
1 мин за четене

Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелства и невинност. Тогава виждам теб… ти си толкова хубав – кафявите ти очи излъчват светлина, за която копнея. Вечно сядаш под прозореца ми и търпеливо чакаш да изляза, за да отидем на любимата ни пейка и дълго да говорим на лунна светлина. Държим се за ръце, споделяме най-съкровените си тайни - малките радости и големите страдания. Ти често ме изненадваш с дребни подаръци, които намирам в пощенската си кутия, пишеш ми любовни писма, които пазя толкова много години… но в крайна сметка ги изгарям.

Оказва се, че времето лекува не само рани, но и унищожава любовта. Безследно и безвъзвратно… Подобно на огън, който поглъща хартия… хартия, която още пази топлината на твоите устни. Устни, които ми подариха първата целувка – плаха и незабравима. Едва ли сега изобщо се сещаш за мен… забравил си за моето съществуване, за това, че някога съм те обичала... Истински.

Писах ти писмо (за разлика от това, го изпратих)  - след като се сбогувахме завинаги в мрачния коридор на твоя блок… Но ти така и не ми отговори. Днес се сетих за теб и намерих снимката от твоята сватба в интернет. Съвсем случайно. Само очите ти са същите – не си момчето, в което бях влюбена тогава. Искрено ти желая щастие, въпреки че никога няма да ти го кажа лично. Никога няма да те погледна в очите и да се разминем, без да се поздравим в някоя студена есенна вечер в непознат и чужд за мене град.  Едва ли ще се видим пак в този живот. Може би в другия, но съм сигурна, че пак ще се разминем. Вглеждам се в сегашната ти жена – изпълнена съм с любопитство – само това чувство остана в моето сърце, в което вече отдавна няма място за теб, далечен приятелю. Тогава разбирам, че не си забравил… та тя толкова прилича на мен… 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е! Остави ме без думи
  • Съвсем случайно намерих снимката му в интернет и затова написах това малко писмо - една нощ преди да си легна.Отдавна не страдам за него обаче... Благодаря ти за коментара. Поздрави от мен!
  • Много тъжно.Пожелавам ти да намериш утеха,ако вече не си я намерила.Живота продължава,колкото и да му е трудно на човек да го живее.Вярвай,че ще срещнеш друга по-красива любов..а той до края на дните си ще те помни и ще се моли да вижда теб в другата..

    Поздрав!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...