1 min reading
Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелства и невинност. Тогава виждам теб… ти си толкова хубав – кафявите ти очи излъчват светлина, за която копнея. Вечно сядаш под прозореца ми и търпеливо чакаш да изляза, за да отидем на любимата ни пейка и дълго да говорим на лунна светлина. Държим се за ръце, споделяме най-съкровените си тайни - малките радости и големите страдания. Ти често ме изненадваш с дребни подаръци, които намирам в пощенската си кутия, пишеш ми любовни писма, които пазя толкова много години… но в крайна сметка ги изгарям.
Оказва се, че времето лекува не само рани, но и унищожава любовта. Безследно и безвъзвратно… Подобно на огън, който поглъща хартия… хартия, която още пази топлината на твоите устни. Устни, които ми по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up