Едно откровение за "Откровения"
Едно откровение за “ОТКРОВЕНИЯ”
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488-те автори и читатели на сайта. Внушителна бройка, нали? Колко поезия, фотографски и художествени опити, успешни и не чак до там, но изпълнени с желание за изява. Постепенно станах един от активните пишещи братя и сестри. Не познавах лично никого и никой не ме познаваше. Бях «анонимен» автор, «млад творец», както наричам себе си, естествено с развито чувство за хумор, като се има предвид възрастта ми.
Някак си неусетно и за самия мен навлязох в няколко жанра - сатира, романтика, еротика. Приеха ме горе-долу добре. Но си оставах анонимен до 17 юни 2011 година, когато беше поредната творческа среща в Горна Оряховица. Реших да отида на тази среща и да изляза от «нелегалност». Не познавах никого, а и фактът, че със сигурност щях да бъда най-старият «млад творец» ме караше да бъда притеснен. Но «мечка страх, мен не страх» тръгнах. Какво се случи там, вече съм го описал в «репортажа» веднага след събитието. Преди два дни за пореден път мислите ми ме отнесоха в китното градче, при гостоприемните и чаровни творци от града, който ме очарова силно с чистотата, с уюта, природните красоти, сред които се състоя нашата среща. Но най-вече със сърдечността на нашите домакини, които едва ли някога ще забравя. И съвсем естествено в мен изникна непреодолимо желание да напиша тук това, което бих казал на тази среща, ако познавах поне малко младежите, които ме заобикаляха.
Бих започнал с това, че за мен създаването на този сайт е изстрел в десетката. Жалко, че г-н Колев беше възпрепятстван и не присъстваше на срещата, за да стисна ръката му за създаването на «Откровения», правя го сега. Браво, брависимо, г-н Колев !
Колко труд, колко време посвещават на сайта редакторите, начело с чаровната Мая Попова, крадейки от свободното си време, крадейки го от близките си, от любимите си, за да помагат на нас «творците» и понякога си създават и много неприятности. Защото винаги има и неудовлетворени, обидени или неразбрани, кога с право, кога не. Но не е моя работа да ги обсъждам.
Единствено мога да кажа, че високо ценя техния самоотвержен труд, за да ни помагат. Благодаря ви!
Сайтът не е по-различен от цялото ни общество, има доволни и недоволни, удовлетворени и разочаровани, има обидени и поласкани, има критикувани и критикуващи, има добронамерени, има и злобни, създават се приятелства и очертават «врагове», изливат се тонове ласкателства и жлъч, палитрата на коментарите е много богата. Има дежурни «критиканти», които се чувстват задължени да виждат само лошото, има гениални и безпринципни ласкатели, достойни да оглавят «четкаджийска кооперация «Блага дума». Има и такива, които ласкаят с цел да бъдат ласкани, и ако не им се отвърне, се сърдят и стават «врагове». Струва ми се, че преобладават хубавите отношения, откровеността в «Откровения», раждат се хубави приятелства (забелязах го в Горна Оряховица), даже малко поревнувах.
В сайта съм чел прекрасни стихове, виждал съм неповторими фотографии и картини, забавлявал съм се с интересни есета и разкази. Възхищавал съм се на творчеството на съвсем млади хора (ако възрастта, която са обявили, е истинска), усмихвал съм се на творци над 100 години. Въобще «свят голям, хора разни». Сред коментарите за моите писания има прекалено много хвалби и много малко критични бележки. Но аз усещам когато моите «фенове» просто мълчат, не критикуват, за да не ме обидят. Как бих се радвал, ако някой напишеше «Гудман, този път си «гола вода». Аз самият го съзнавам много често, старая се да бъда самокритичен, и в повечето пъти успявам. Но нека не се страхуваме да казваме истината, тя е полезна, тя е градивна, тя помага на тези, които харесваме и уважаваме, на тези, на които искаме да помогнем. Истината, от която даже боли понякога. То е като хирургическа намеса, боли, но лекува! А на кой от нас не е необходим ориентир, кой не се нуждае от реална оценка, колкото и субективна да е тя. Нека не забравяме, че сме «любители», слагам думата в кавички, защото има произведения на високо професионално ниво, има прекрасни попадения, и само липсата на средства лишава нашето общество от шедьоври. Не се шегувам, има и такива, поне от моя гледна точка.
Отдъхнах си, казах това, което ми тежеше на душата. Естествено, има още много неща, които могат да се кажат. Оставям на вас. Мили приятелки и
приятели от «Откровения», бъдете откровени и кажете всичко, което искате да споделите с приятели.
© Крикор Асланян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Скъпи, беловласи приятелю! Не слагам под клеймо "кофти" всички тия 84 592 потребители на сайта. Слава богу, има свестни и открити хора, които си казват мнението, които са приятни и имат много добро перо. Написах предния коментар, защото никой не реагира на твоето откровение, а си разменяха нелицеприятни неща, плод на предишни "добри" отношения! Мотото на сайта е да сме "откровени и себе си", но някои са повече, отколкото е допустимо и както казваш, няма написани закони против просташки изяви. Има морални и етични норми, които, ако липсват, става така, че много хора са огорчени и обезверени дори. Да говорят зад гърба ни, значи, че сме крачка пред тях, но някои, направо крещят в лицето ни, колко са умни и прекрасни! Има място под слънцето за всички! Желая ти приятен ден и доскоро тук, с нещо ново!
-
Таня, мила, позволявам си това обръщение защото белите ми коси ми дават това право. Има много закони- против кражба, убийства, измами, предателство, изнудване, мошеничество, укриване на данъци и т.н и т.н. Някъде да има закони против просташки изяви? Няма никъде по света. Следователно законодателят счита че това не е престъпление и не предвижда наказание за това "човешко деяние". Ами често пъти законодателят е един от най-изявените в тази област, да не е луд да измисли закони протия себе си.Тогава? Единственото което можем да противопоставим е БЕЗРАЗЛИЧИЕТО към него. Да не го забелязваме, да го отминаваме мълчаливо и той ще пукне от злоба и мъка. Друго оръжие няма.
Но не съм съгласен да обобщаваш, че в ОТкровения са "кофти хора", има и много свестни. И съм сигурем че са мнозинство, поне аз не съм попадал на ония от които ти си разочарована.Късметлия съм. Навсякъде има злобни, заядливи, завистливи, неб;агодарни, щтеславни и т.н. Нима заради тях ще се откажем от хобито ни, да писателстваме? Нямам такова намерение ако искат да говорят зад гърба ми колкото си искат. Виж какво пише в профила на Гл. редакторка Мая Попова и се успокой. -
Не знам дали да се намесвам, защото съм от "неблагонадежните"! В този сайт попаднах почти случайно и в началото, също като теб, Гудман, бях очарована! До едно време...
Не си и помислям повече, да публикувам нещо тук! Тук не е място за творчески откровения, или, поне не за такива, които биха били оценени. Съжалявам, че го казвам, но добрият тон, тук е недобре приет, гледа се подозрително и с насмешка на искрено написани думи! Много от авторите, се изживяват като недостижими и велики, има някои, които са наистина от висока класа, но посредствеността властва и точно тези, които са такива, дават най-категоричните и убийствени оценки. Не може винаги и всичко да е харесвано, подкрепям те, Гудман, но откровеното заяждане и обиди дори, нямат място под произведението на някой друг, както е при теб сега. Такива неща съм чела, че определено ми се изпарява всякакво желание, да чета и стойностни неща! Друга е била идеята на сайта, сигурна съм това! Игра на думи и красноречие със съмнително качество, навярно е достатъчно като духовна храна, за някои "събратя"! -
Весела, сигурно си права, ама това се дължи на моята неопитност в боравенето със сайта. Но в края на краищата какво значемие има КЪДЕ, важно е КАК.
-
Това тук, в коментарното поле, е СЛЕДСТВИЕТО.
ПРИЧИНАТА е, че мястото на този текст е във форума, а не в категория "проза".
Поздрави, Гудман! -
Що за отношение към човешко същество е това . Не знам коя е тази госпожица и дали ще остане такава или не, но съм сигурен само в едно Дончев не е кавалер, даже мъж не е и никога няма да стане. Така че престанете да се занимавате с него, прекалено голямо вниумание му обръщате. Не го познавам, никога не бях чувал за него, не съм чел писаниците му, и след цялата помия която се излива от устата му тук, под моето писание, никога няма да отида да го чета. Знам, че сега ще се захване с мене, но не ми пука! Ама хич не ми пука! Аз имах желание да обсъждаме творческия процес, подобряването на сайта, взаимопомощ , градивна добронамерена критика, и да видя духа на Горна Оряховица в коментарите, но уви, явно много от пишещите са далеч от там, някъде в пещерите на цивилизацията, и не случайно английският крал Хенрих Осми е бил отлъчен от Римокатолическата църква обвинен, че е ЕРЕТИК,СХИЗМАТИК И "БЪЛГАРИН
в началото на 16-ти век, това е бика най-гхолямата обида.Така пише французина Л.Коше в статията си "Една млада столицца" писана през далечната 1909 година. Превод на статията можете да прочетете в Блог Стара София през следващата седмица. -
Тази госпожица Eia, наричам я така, защото с тази злопаметност, крещяща истеричност и разклатена психика, няма да има щастието да бъде госпожа, та госпожицата явно доста е харесала скромните ми писания, щом вече втори месец, със съмнителното упорство на ощипана мома посещава напосоки чуждите страници, коментира писания така далечни за нейната литературна компетентност и не спира да смесва името ми с чудноватите си, нездрави бъртвежи.Аз подминавам с умиление и снизходителност, тази й проява на лош вкус, дори й благодаря за този толкова приятен шум, който не спира да създава около името ми!
-
Чико не само се чуства добре, но скоро ще го видиш и като Кмет на столицата на Чиколандия / това име измисли ти Роси, благодаря ти/.
-
Крикор, Чико Чиков си се чувства чудесно в своята Чиколандия...
-
Да, така е Роси, но трябва ли да бъде така? Това е въпроса?
-
Крикор, пишеш:"Няма генерален извод, просто чета и нещо ми харесва, друго не. Но автора не го мразя, нито го обиждам, нито се заяждам с него. Просто НА МЕН не ми харесва. Имам ли това право? Имам и никой от вас не може да ми го отнеме! ОК?" Ти не обиждаш автора и не се заяждаш с него, той не ти е "враг", но много от пишещите в литературните сайтове, когато нещо не харесат, обиждат най-грубо не само автора, но и тези, на които произведението е допаднало. Явно и на теб това ти е направило впечатление, щом си решил да дадеш публичност на своето откровение?
-
...84 488 и аз!включително...пишем и четем!!!Честит празник!Поздрави!
-
Снощи преди да си легна да спя нямаше нито един коментар( 7 часа разлика), събуждам се преди малко и бегом в Откровения. Виждам цели 8 коментара, такова никога не не ми се беше случвало. Започвам да чета и ..... Точно това което съм написал,
1.Никой не е длъжен и не може да хареса непременно това което на мен ми харесва.
2.Изкуството е "субективно отражение на обективната действителност"- всеки вижда нещата по своему. И чувства нещата според характера си, според мирогледа си, според жизнения си опит, според моментното си настроение . Целият свят се кланя на Достоевски, аз не го харесвам, значи ли че аз съм простак? Не! Обожавам Л.Н.Толстой, много харесвам Паустовски, Балзак ми е противен, Георги Данаилов го чета почти винаги с удоволствие. Извод ? Няма генерален извод, просто чета и нещо ми харесва, друго не. Но автора не го мразя, нито го обиждам, нито се заяжда с него. Просто НА МЕН не ми харесва.Имам ли това право? Имам и никой от вас не може да ми го отнеме!ОК?
Има автори с хиляди коментари, питам се как става така. Вчера разбрах. След всеки коментар автора благодари най-любезно и персонално.по този начин коментарите се множат ли множат. Помослете добре, нужно ли е след всеки коментар автора да коментира коментрара или да благодари персонално. Ами ако е критичен коментара? Колко автори познавате, които да благодарят за критиката?
И ако Х не харесва дадено мое произведения, трябва ли да го обявя за "враг"? Ами не му харесва и толкова. Моят професор по литературознание, Емил Стефанов, казваше че автора "кодира", а читателят "декодира" произведението. Ами ако читателят не притежава "кода"? Той няма да го разбере, а като не го разбере той не може да каже "хубаво лие или лошо това произведение"
Ами въпросът за поколенията? Музиката от 50-те и 60-те години обожавам и слушам непрекъснато.Моето дете не обича тази музика, да не говорим за внуците ми, те направо се ужасяват от нея! Прави ли са ? Прави са и нямам право да им се сърдя, ТОВА НЕ Е ТЯХНАТА МУЗИКА.
По моята съседка си падат всички мъже, аз не я харесвам. Това не значи, че коста и е по-малко красива, че краката й са криви, а те не са, че бюста й е по-малко апетитен, не разбирасе. Просто НА МЕН не ми харесва, може би даже не знам защо не ми харесва.
Имаше един гениален актьор в Музикалния театър в София-Асен Русков. В една постановка на "Хубавата Елена" той играеше Менелай-съпруг на красавицата. Когато Елена хвалеше непрекъснато Парис, Асен Русков повтаряше като папагал "Е нйе ми е симпатичен." Въпрос на вкус! -
Радой Ралин ми е любим сатирик. Това, което цитираш, в нито едно от възможните му значения, не важи за мен. А Крикор много добре ме разбира и знае защо прилагам линка към този разказ и какво искам да кажа. Той е мъдър и широко скроен човек и неслучайно е публикувал
"Едно откровение за "Откровения". Крикор ми напомни, че Мая Попова е написала в профила си, че когато говорят зад гърба й, значи е на крачка пред тях. Чудесна мисъл. Маргарита Василева, харесвам стиховете ти и ги чета с интерес. Нямам нищо против теб и се чудя на твоята реакция. Вече доста хора предупреждават за провокации от страна на пишещи под много никове... Странно наистина... Не мисля, че съм "всезнаеща", но все пак поназнайвам някои неща... Изглежда ти доставя голямо удоволствие да уязвяваш хората. Жалко... Но повече няма да пиша по тази тема. Стана ясно, че лебедите са стадо, ако въобще са и лебеди... -
Eia (Росица Танчева): 14-02-2012г. 11:10
"Румен, копирам линка към разказа "Папагалът Шаро" на Аноним. Би могъл да прочетеш не само произведението, но и коментарите под него, като обърнеш особено внимание на тези, написани от Светослав Дончев, а след това може пак да поговорим."
Да се смееш ли, да плачеш ли...?"Недолюбена(думата е по-буквална!)жена - недоклан звяр" - Радой Ралин
Извинявай gudman (Крикор Асланян)!Ако на всезнаещата Росица Танчева някой сложи под произведението и чужд линк, то той би изчезнал със скорост равна на светлинната.
-
Румен, ние просто си говорим по темата, повдигната от Крикор, а не спорим. Относно отзивите под посочения от мен разказ, ти мислиш, че става дума за "комбинация от нехаресване и дразнене, заради многото похвали." Намекваш, че става въпрос за завиждане и дразнене, когато произведението на някого допадне на много хора... О, човешка природо!Е, както вървят нещата - лебедите, ако въобще са лебеди, не са никакво ято, а са си направо "стадо", както отдавна е забелязъл поетът и писателят Атанас Далчев.
-
Румен, копирам линка към разказа "Папагалът Шаро" на Аноним. Би могъл да прочетеш не само произведението, но и коментарите под него, като обърнеш особено внимание на тези, написани от Светослав Дончев, а след това може пак да поговорим.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=270079 -
Аз напримен не всичко чета, но ако нещо прочетено ми хареса пиша коментар, че ми е харесало, ако е написано добре, но не ми допада посланието го отминавам, че кой съм аз за да критикувам, и нали всеки има право в своя си стил и по своему, да изрази емоциите и чувствата си!
Има творби, които чета, и които са много хубави, но не ме докосват и тогава се питам защо...защото поезията не е професия, но при прозата е различно там е нужен голям професионализъм! Много ми се иска, да пиша разкази, и ако някой ден надмогна страха си, бих опитала!
До нови срещи, Гудман!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
