Едно откровение за "Откровения"
Едно откровение за “ОТКРОВЕНИЯ”
В сайта попаднах не случайно. Адреса ми даде млада поетеса, която дълго време публикуваше в него своите нежни и страстни любовни стихове.
Първата ми публикация беше разказ, който бях написал няколко години преди това.
«Зимен сън» стана причина да стана един от 84 488-те автори и читатели на сайта. Внушителна бройка, нали? Колко поезия, фотографски и художествени опити, успешни и не чак до там, но изпълнени с желание за изява. Постепенно станах един от активните пишещи братя и сестри. Не познавах лично никого и никой не ме познаваше. Бях «анонимен» автор, «млад творец», както наричам себе си, естествено с развито чувство за хумор, като се има предвид възрастта ми.
Някак си неусетно и за самия мен навлязох в няколко жанра - сатира, романтика, еротика. Приеха ме горе-долу добре. Но си оставах анонимен до 17 юни 2011 година, когато беше поредната творческа среща в Горна Оряховица. Реших да отида на тази среща и да изляза от «нелегалност». Не познавах никого, а и фактът, че със сигурност щях да бъда най-старият «млад творец» ме караше да бъда притеснен. Но «мечка страх, мен не страх» тръгнах. Какво се случи там, вече съм го описал в «репортажа» веднага след събитието. Преди два дни за пореден път мислите ми ме отнесоха в китното градче, при гостоприемните и чаровни творци от града, който ме очарова силно с чистотата, с уюта, природните красоти, сред които се състоя нашата среща. Но най-вече със сърдечността на нашите домакини, които едва ли някога ще забравя. И съвсем естествено в мен изникна непреодолимо желание да напиша тук това, което бих казал на тази среща, ако познавах поне малко младежите, които ме заобикаляха.
Бих започнал с това, че за мен създаването на този сайт е изстрел в десетката. Жалко, че г-н Колев беше възпрепятстван и не присъстваше на срещата, за да стисна ръката му за създаването на «Откровения», правя го сега. Браво, брависимо, г-н Колев !
Колко труд, колко време посвещават на сайта редакторите, начело с чаровната Мая Попова, крадейки от свободното си време, крадейки го от близките си, от любимите си, за да помагат на нас «творците» и понякога си създават и много неприятности. Защото винаги има и неудовлетворени, обидени или неразбрани, кога с право, кога не. Но не е моя работа да ги обсъждам.
Единствено мога да кажа, че високо ценя техния самоотвержен труд, за да ни помагат. Благодаря ви!
Сайтът не е по-различен от цялото ни общество, има доволни и недоволни, удовлетворени и разочаровани, има обидени и поласкани, има критикувани и критикуващи, има добронамерени, има и злобни, създават се приятелства и очертават «врагове», изливат се тонове ласкателства и жлъч, палитрата на коментарите е много богата. Има дежурни «критиканти», които се чувстват задължени да виждат само лошото, има гениални и безпринципни ласкатели, достойни да оглавят «четкаджийска кооперация «Блага дума». Има и такива, които ласкаят с цел да бъдат ласкани, и ако не им се отвърне, се сърдят и стават «врагове». Струва ми се, че преобладават хубавите отношения, откровеността в «Откровения», раждат се хубави приятелства (забелязах го в Горна Оряховица), даже малко поревнувах.
В сайта съм чел прекрасни стихове, виждал съм неповторими фотографии и картини, забавлявал съм се с интересни есета и разкази. Възхищавал съм се на творчеството на съвсем млади хора (ако възрастта, която са обявили, е истинска), усмихвал съм се на творци над 100 години. Въобще «свят голям, хора разни». Сред коментарите за моите писания има прекалено много хвалби и много малко критични бележки. Но аз усещам когато моите «фенове» просто мълчат, не критикуват, за да не ме обидят. Как бих се радвал, ако някой напишеше «Гудман, този път си «гола вода». Аз самият го съзнавам много често, старая се да бъда самокритичен, и в повечето пъти успявам. Но нека не се страхуваме да казваме истината, тя е полезна, тя е градивна, тя помага на тези, които харесваме и уважаваме, на тези, на които искаме да помогнем. Истината, от която даже боли понякога. То е като хирургическа намеса, боли, но лекува! А на кой от нас не е необходим ориентир, кой не се нуждае от реална оценка, колкото и субективна да е тя. Нека не забравяме, че сме «любители», слагам думата в кавички, защото има произведения на високо професионално ниво, има прекрасни попадения, и само липсата на средства лишава нашето общество от шедьоври. Не се шегувам, има и такива, поне от моя гледна точка.
Отдъхнах си, казах това, което ми тежеше на душата. Естествено, има още много неща, които могат да се кажат. Оставям на вас. Мили приятелки и
приятели от «Откровения», бъдете откровени и кажете всичко, което искате да споделите с приятели.
© Крикор Асланян All rights reserved.
