- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моето работа ли беше? От сутрин до вечер и всеки ден едно и също, а шефът все ме навиква и все ме товари, като че ли само аз съм на тоя свят. От толкова задължения, не ми остава време и да си хапна както трябва. Сутрин на две – на три, на обяд ме напича слънцето и не ми е до ядене, а вечер съм капнал. Да, ама на работодателя не му пука за мене. Казва, че и водата ми е много. Според него, съм мързелив и от нищо не разбирам. И как да разбирам? Та да не ми е това работата да разбирам – има си хора за всичко. Не съм учил като него толкова години, та да бъда отговорен за нещата. Аз съм простичко същество и изпълнявам туй, което ми наредят. Не поемам друго, освен това, което умея, а и като не знам и н ...