27 ene 2011, 9:50

Ей, сети се най-после

  Prosa » Erótica
2.1K 0 3

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захванах. Работата ми спореше. А колежката – мине не мине малко време, и току надникне при мене.
- Какво правиш?
- Ето това правя...
След малко пак:
- Какво правиш?
- Ами ето това ...
След малко пак:
- Ами това сега защо го правиш?
- Ами какво друго да правя?
- Не се ли сещаш?
- Не.
Че като ми завъртя един шамар! Откъде се взе толкова сила в тази тънка ръчичка!
А мене и баща ми не ме е бил!
Лицето ми пламна, кръвта нахлу в органите ми. Сграбчих я за раменете, извърнах я, наведох я над масата, вдигнах й роклята, смъкнах й гащите и  ....!
- Ей, сети се най-сетне! – каза тя, като си спускаше роклята.
Че като отиде в стаята си, че като се разработи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Стенли и Румпел, че прочетохте, за шестиците и за усмивките! Доста неудобно ми беше да го постна това неприлично нещо, но го направих за да го има запазено някъде.
  • Ще се абстрахирам от "Където си вадиш хляба...." и ще сложа 6!
    Да му мислят женските колективи-сигурно работата изобщо не им спори...
    (или поне по-слабо)...

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...