24 may 2024, 11:34

 Ежедневки (50 и 51 част)

690 2 6

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 50

1. Маскирах се, като дявола..  и заживях райски живот...
2. Давам прошка на всеки свой враг... след погребението му...
3. Никога не се усмихвам фалшиво... защото винаги съм сериозен...
4. Обичам да се чукам... затова никога не пия сам...
5. Вселената не спира да ми говори... така се казва жена ми...
6. Не обичам критиците си... но те явно са влюбени в мен...

12.05.2024.

Ежедневки 51

1. Маскирах се, като травестит... и станах мъж за пример...
2. Късмет ли е, че рядкото щастие... при мен е чест гост?...
3. Животът ме научи на много неща... и ме скъса на всичките изпити...
4. Най-накрая разбрах, колко ме обичат всички... на погребението ми...
5. Страстите ми са огнени... пироман съм...
6. Творбите ми са, като политически речи... дълги, но без съдържание...

13.05.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерсаж, Петя 🤣
  • Няма проблем, Катя 🤣
    Мерсаж.
  • Ще ти репликирам по моят си начин. Ако не ти хареса може да ме изтриеш. Така ми дойде Музата.
    Критиците не ме обичат...защото нямат за какво да ме критикуват.
    Когато мъжът ми говори все едно вселената ми говори...и аз слушам и изпълнявам.
    Не обичам да чукам на чужди врати...и затова не се напивам.
    Аз съм винаги сериозна...а говорят, че се усмихвам фалшиво.
    Не давам прошка на никой...дори след погребението си.
    Маскирах се като баба Яга и....принцът се влюби в мен.
    P.S.Надявам се и други пишещи да пробват. Приятно е.
  • Ба си късмета, Петре, ба си чудото 🤣
    Ничка, тайна 🤣
    Мерсаж и на двамата.
  • Гош как ги измисляш само!
    Опасен си!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...