24 may 2024, 11:34

 Ежедневки (50 и 51 част)

689 2 6

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 50

1. Маскирах се, като дявола..  и заживях райски живот...
2. Давам прошка на всеки свой враг... след погребението му...
3. Никога не се усмихвам фалшиво... защото винаги съм сериозен...
4. Обичам да се чукам... затова никога не пия сам...
5. Вселената не спира да ми говори... така се казва жена ми...
6. Не обичам критиците си... но те явно са влюбени в мен...

12.05.2024.

Ежедневки 51

1. Маскирах се, като травестит... и станах мъж за пример...
2. Късмет ли е, че рядкото щастие... при мен е чест гост?...
3. Животът ме научи на много неща... и ме скъса на всичките изпити...
4. Най-накрая разбрах, колко ме обичат всички... на погребението ми...
5. Страстите ми са огнени... пироман съм...
6. Творбите ми са, като политически речи... дълги, но без съдържание...

13.05.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерсаж, Петя 🤣
  • Няма проблем, Катя 🤣
    Мерсаж.
  • Ще ти репликирам по моят си начин. Ако не ти хареса може да ме изтриеш. Така ми дойде Музата.
    Критиците не ме обичат...защото нямат за какво да ме критикуват.
    Когато мъжът ми говори все едно вселената ми говори...и аз слушам и изпълнявам.
    Не обичам да чукам на чужди врати...и затова не се напивам.
    Аз съм винаги сериозна...а говорят, че се усмихвам фалшиво.
    Не давам прошка на никой...дори след погребението си.
    Маскирах се като баба Яга и....принцът се влюби в мен.
    P.S.Надявам се и други пишещи да пробват. Приятно е.
  • Ба си късмета, Петре, ба си чудото 🤣
    Ничка, тайна 🤣
    Мерсаж и на двамата.
  • Гош как ги измисляш само!
    Опасен си!

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...