Настъпван, подритван, мачкан, опипван, изплю ме тролей разгневен. Работната седмица с пет понеделника напразно подтичва след мен. Наоколо дебнат два дена бездейни - и по нашему вече, уикенд. Кой, както си ще да им вика, но жалко, че те до един си приличат...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здравей, Периферен квартал – асфалтобетонкумулираща печко, пак сичкото слънце си сбрал!
Поспирам с познати... Еднояйчни дебати по уж злободневен проблем. Проблемът е: „Мамка им...!” Съчувствам с: „Ега ти...!” О, миличък, роден рефрен!
След тази „зарядка” домът ме прилапва с панелна захапка, но шик – чифт стаички, баня и малка тераска – ергенска Светая Светих. Прозорец отворен, забравен от снощи, на панти „скръцня” тананика. Дори не примигват очите му прашни – очаква на бис да го викат?! Мухите танцуват с пердетата лихо, пируват на масата с хляба, добре че гърненцето бобец е скрито, та няма „на тънко” да лягам. Загорели чинийки – времеубийки, ех, женска шетня непризната...! Откъм съседа чалга нап ...