Ергенски частушки
Настъпван, подритван, мачкан, опипван, изплю ме тролей разгневен. Работната седмица с пет понеделника напразно подтичва след мен. Наоколо дебнат два дена бездейни - и по нашему вече, уикенд. Кой, както си ще да им вика, но жалко, че те до един си приличат...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здравей, Периферен квартал – асфалтобетонкумулираща печко, пак сичкото слънце си сбрал!
Поспирам с познати... Еднояйчни дебати по уж злободневен проблем. Проблемът е: „Мамка им...!” Съчувствам с: „Ега ти...!” О, миличък, роден рефрен!
След тази „зарядка” домът ме прилапва с панелна захапка, но шик – чифт стаички, баня и малка тераска – ергенска Светая Светих. Прозорец отворен, забравен от снощи, на панти „скръцня” тананика. Дори не примигват очите му прашни – очаква на бис да го викат?! Мухите танцуват с пердетата лихо, пируват на масата с хляба, добре че гърненцето бобец е скрито, та няма „на тънко” да лягам. Загорели чинийки – времеубийки, ех, женска шетня непризната...! Откъм съседа чалга напира, готова да гътне стената.
Час-два пред екрана и три сериала... излизам отвън (то ти писва). Луната о облак отърква се сластно – прекалено не се ли залисва?! Най-сетне изплува и цопна в небето, разпръсквайки яйчни лъчи (да можех от нея да спретна вечеря (!)... харесвам яйца на очи). Подгрявам я с поглед в тигана небесен, инак ме чака фасул... Уви, от перваза балконен - отсреща, ревниво зави сомнамбул. Усети навярно, крадат му от залъка (зер, само той има зор). Добре, бе Приятел, стига си плакал, утре ще правим разбор!
Ей нà, апетитът дойде и отлитна, завивките трябва да стягам. Пак ще ме топлят с прегръдка фригидна (така е, самичък щом лягам). По мене жените не харчат въздишки, за гара последна не спират. Да кажеш, че много ги тегля с кантара, не съм уж от тез, де придирят. Разправят: „Пустиня, вода не държала...” Оазиси все пак се срещат, а моите капки, макар и оскъдни, защо скоропостелно изветрят? Добре че една милозлива Комшийка обсъжда с мен брака нелек. Той, нейният Борко, щом пийне – побийва, но инак е харен човек. Та, тя е, която сърцето ми сгрява, щом лъхнат ергенските грижи. Научи ме даже мекички да меся. И други таквиз непрестижии...
Душче, бръсначка, от афтършейфа – капачка. Дънки, фланелка трико. Тънко синджирче (италианска оплетка), уж висша проба сребро... Огледалото май посмръщва се леко – изглежда смущавам изтънчений взор. Какво е очаквало?! Аз резултат съм от ...надесет века случаен отбор.
Шофьорът в таксито с белтъци ме лепи... Ще клъвна ли? – Да, ама не. Прощавай ме, Готин, но днеска „лимитът” отрича да включи и теб. Банкнотката (клетата), сгушена в шепата, едва се крепи от разпад, обаче е вречена да бъде принесена в жертва на чудния град.
Градът ме нарежда с тъкачната прежда, в совалка от хора, коли, и моето цяло, от дрехи и тяло, десенът му пъстър разми. Анонимен и весел тропам си песен – клавиши са белите плочки. Какво от това, че никой не слуша и с пръст възхитен не ме сочи. Витринки, павенца, майки с детенца – глъч, шарения навред. През няколко метра се мъдрят кафенца – кокетни такива, наглед. Във всяко съм влизал, затуй че буквално и кътните зъбки им знам. Пет масички, столчета – отдолу дъвки, сополчета... Не вярваш? – Е, виж си ги сам!
Дали да пропусна? – Вкъщи закусих две чаши горещо кафе, но вече обяд е почти, а наблизо приготвят чудесно парфе. Поръчвам... а нещо се плъзва отдясно, излъчвайки фин аромат. Оказва се нещото, Нещо прекрасно, засега само в изглед отзад. То бива извивки, то бива овали, но тук – умножени по две, превръщат ме в юнга, за пръв път пристъпващ, на кораб сред бурно море. ТЯ се навежда и лъсва... надежда: „Ще папка май Шаро салам! Хайде де, холан, не на мен тия, за номерцата все нещичко знам!”
Красива! (Брюнетка) С мека салфетка бърше по столчето никаква прах... О, боже! – Две хладни очи преминават през мен, но себе си в тях не видях. Тя търси Безгрешен, а аз, с тези дрешки, изтипосан съм като на длан. Пътеката нейна е твърде различна и води директно към храм, където се кланят на други кумири, с реални, логични лица. Любов, красота там се раждат сред вещи и рядко достигат уютната стряха на слели се топли сърца.
Дано да се къпеш в листенца от рози, несещайки нивга бодли! Прощавай, Момиченце, грозденце кисело. При мене все нещо боли...
„Талисманът” е пак тук (всъщност клошар е). Забърсва огризки, останки кафе. Знам, че е хвърлил мерака на моето, едва поначенато късче парфе. Странно, сладкишът изобщо не струва (ще извади късмет симпатичното старче). Дали от какаото или пък от друго, днес откровено нагарча.
В крачка умела разтягам пергела, опасвам отново с чембери града... Харесвам морето, морето от хора, макар че съм сам на брега.
Може би някога, защо не и утре, ще дойде „неделята сляпа” при мен! – В Момиче, с усмивка на ласкава утрин, спряло пред взор възхитено-смутен, и... себе си в моето вчера познала, да трепна в очите ù топли и светли. Тогава ще кажа... А тя ще отвърне... няма значение точно какво. Важно е само, когато си тръгнем, до моето рамо – друго едно, в допир да сеща и да намира, това за което си струва животът...
Комшийката... Бедната, мила женичка! – Ще потъгува, ще поскърби... Но тя е такава душичка добричка, че моето щастие, знам, ще прости.
6.02.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравейте, преди няколко години музата ме споходи най-неочаквано. Тогава написах няколко стихчета за една специална дама, дори ги показах тук. Тя ме помоли да не ги показвам никъде /беше омъжена/ и нали съм си добра душа и дадох дума... а и не мисля, че поезията е изгубила много от това.. Просто тогава ми бяха отдушник.
-
Здравей, Биляна! Не му бери кахъра на ергенаша. Дава вид на захлупен, но е кораво момче. Ще се оправи някак, но онова около него, май - тцъ... Е, хайде, до следващото ти "спъване"!
-
Много обичам да се спъвам в коментари, които ме отвеждат на такива интересни места
Горката ергенска, изстрадала душа, да и се чудиш как още е самичка
Поздравявам те за начина, по който си поднесъл тези тежки ергенски терзания
Много се забавлявах четейки и дори продължавам да се усмихвам -
Благодаря, Иво! Добре дошъл на страничката ми! Харесах и споделям посланието, което си поставил в своя профил. Надявам се също, някой ден да видя твое произведение в сайта, за да мога и там да те поздравя.
-
И на мен много ми напомня на стила на Н. Йорданов....Прекрасно е!...Поздравления! А истината в думите ти не се нуждае от коментар. Всеки я усеща и припознава като своя...
-
> Благодаря за разяснението, Светле! Горе-доле и аз го докарвах тъй смислово, ама дручко си е, кога човек куса водица, баш от извора.
> comeon (Септември) – Бре, да ти се ненадява човек! Та, на колко години казваш, че си? – На сто и една! Гледам, още си фотиш снимчици, една от друга по-джиджани. И мисълта ти в коментарчето върви гладичко, една такава стройничка, надипленка... Хвалά! Пожалила те е деменцийката, да не ти е уроки! Ха дано откараш тъй и до 201 гόдин! -
Хи-хи! "Гевшек"(или нещо подобно, баща ми използваше тази дума) от гагаузки означава "мек". Аз я употребявам в смисъл на "мекотели". Разбра ме напълно, нали!
-
Доче, използвах вече думичката "неподражаема" по адрес на Светлето, затова ме извини, че не мога да я повторя, а би ти отивала. Възхищавам се на лекотата и свежестта на остроумните ти експромпти! Често пъти, когато съм ги срещал в коментарната страница, са ставали причина да отида на произведението, което са закичили. Бъди все така оригинална!
-
Признавам проследих със интерес пътечиците криви на лирическия.
Умело той възпя жена и пес и пак успя да съхрани мечтите си.
Пътува гладен, жаден, изморен през джунглата на градския транспорт
и все пак си остана вдъхновен и съхранил душевния комфорт.
Затуй от мене евалла за смелостта с шегички през живота да препуска
(това е профилактика на лудостта)Дано късметът да не го напуска! -
> Зарадва ме, Мая! Знаеш ли, забелязах лека тенденция, а това в случая потенцира усещането ми за искреност, вложена в коментара ти до мен. Желая ти успех в творчеството. Макар и да нямам коментар все още към твое произведение, онова, което съм прочел, наистина впечатлява!
> Здравей, Светле! Драго ми е, че се отби тук, и то, пак по твоя си неподражаем начин. Набързо нареди в задъхан коментар 40 ергенаши, по на 40 години, подкара ги нанейде с гьостерицата и... направо не ми се мисли какво ще става с тях по-нататък...! Спокойна вечер, Светлушке! ПП. Хей, веднъж се учуди на една моя, непозната за теб думичка. Сега на свой ред и аз съм на същото дередже. Горе-долу хващам смисъла, но това "гевшеци", какво би трябвало да означава?! -
Те с таквиз ергени пълно наше село, тамън 40 на брой! Сичките - уж много ербап, пък не им стиска по една мома да си земат. Затуй сега, на по 40 и кусур лазарника, бързат да не изпуснат и последния влак. Гевшеци такива!! Да ги насметеш, насметеш, че с една неокастрена....
Здравей, Любо! Хич не съм изненадана, да знаеш! При теб, по презумпция, си знам, че има за какво да се отбивам! Благодаря за усмивките!! -
> Кети Рашева, зарадва ме с твоето, желано винаги от мен присъствие. Добрите думи към „сбърканата” ми проза, също!
> Oximoron (Христов) – Градското си е градско... Хем ми даде рамо за прощъпалника, хем ми навири носа, обвързвайки написаното от мен с корифеи в тази област. Градски, да знаеш, че на последното не се вързах! Бъди здрав!
> Росица, цели два Мотикона! Благодаря ти за тях, ама единият, гаче е повреден, бе Душко. Види ми се кьорав с едното око.
> Раде, ми що се чудиш какво е туй „нещо”?! Не се хвърляй толкова в размисъл! Щом повечето от стиховете ми наподобяват разкази, колко му е и прозата да прилича на поезия. Аз съм последователен в незнанието си. Стана ми приятно, че четивото е успяло да внесе у теб бодра нотка.
> merazchiev (Даниел) – Една дума, но ако е от сърце, е напълно достатъчна!
> Ох, Токсинке, ко да тъ прая с туй меко сърце! Уж Редактор, при това с опасно звучащ ник, пък рони сълзи по един мушмурок. Немой така, де! Ще си сринеш авторитета в сайта като едното нищо. Ревла! Ами пристани му на тоя, та да видя докъде ще ти стигнат сълзите... -
Мислих много... Дожаля ме за лирическия, дори малко си поплаках над несретната му съдба.
Ще взема да му пристана! -
Много ободряващо нещо / защото не зная каква форма е това/, написано с много готино чувство за хумор, добре построено, с неочаквани рими и отлични попадения!Браво ти!Успя да ме разведриш, въпреки горчивата нотка,прокрадваща се от началото до края.
-
-
Не знам за приликата между лирическия и автора, но ако тази интересна поетична проза беше анонимна, със сигурност щях да реша, че е от Н. Йорданов. Копнежи, стремежи, но не и ламтежи, остроумни "брътвежи" и умели поетични строежи - ето това ми хареса и трябва да се отбележи!
Поздрав, градски! -
Харесах откровената самоирония и свежото ти чувство за хумор. Много приятно четиво!
-
Всяка мисъл за евентуална прилика между лирическия и автора, би била, меко казано, несериозна.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Заключението, че поезията едва ли би спечелила от твоите стихове е субективно. Мисля си дори, че е маловажно. Човек пише заради себе си, заради друг, но не и в услуга на поезията. Казваш, че в даден момент, писането е било за теб отдушник. С всички ни е така. Малцина са истинските поети в този сайт, творящи качество, и то, по правилата. Повечето от нас са тук, за да изразят нещо, което ги е развълнувало, да представят своите въжделения, ценностна система, надявайки се на някаква съпричастност от страна на братята си по перо, а защо не и да проверят по този начин себе си. Сигурно си го чувал и другаде, но щом усетиш потребност – пиши!
И... ако е възможно, зарежи официалното обръщение към мен, че получавам скомина или започвам да хълцукам!