17 jun 2016, 11:34

Ерлан джигит 

  Prosa » Relatos, Ficción y fantasy
927 0 1
7 мин за четене

В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.

Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пристигнал богат търговец, с красива дъщеря. Айжан — момиче младо, с глас на славей, кожа — бяла, коси — черни, на мига завладяла сърцето на нашия джигит.

Сите мо̀мци от селото се клели във вечна любов, поднасяли велики дарове, само и само да спечелят ръката на хубавицата, ала тя не щяла и да чуе. Ерлан бленувал, въздишал, събрал смелост и посетил дома на търговеца.

— Искам те за жена! — рекъл той, пременен в най-новите си одежди, яхнал вран жребец.

— А аз искам — отговорила му тя, с мелодичния си алт, — да се омъжа за юнак. Какво храбро дело си чинил ти, джигите, че да искаш моята ръка?

— Що ми наредиш, прекрасна Айжан, туй ще сторя аз за теб! — отсякъл Ерлан, с пълна от любов душа.

— Е, щом си готов на всичко за мене, може и да се съглася да ти стана жена. В Далечното кралство, там, където отиват умрелите, има нещо, което ще ме умилостиви към тебе. Огърлица, пазена от Кашчей Безсмъртни, когото Иван Царевич погубил, та да спаси Василиса Прекрасна, Василиса Премъдра дъщерята на морския цар. Донеси ми огърлицата, докажи своята смелост, и ще се съглася да те взема за мъж!

Ерлан-джигит дори не се замислил, а хукнал през глава, да дири туй дето ще ощастливи девата на неговите мечти.

Много ли пътувал, малко ли, но най-накрая стигнал до гъста гора. Според старите предания на края на гората се намирала къщата на Баба Яга Костелива Снага, съпроводителката на мъртви души. Щастлив и нетърпелив, бъдещият юнак навлязъл в тъмния лес и без страх от зверове затърсил вещерската обител. Лутал се неуморно из козите пътеки, но така и не открил вехтата стряха. Почти отчаян легнал той да спи, под високо дърво, близо до дълбока река.

Не минало много и луната се скрила, земята се разтресла и Ерлан се събудил от неспокойния си сън. Джигитът скочил на крака, хванал дръжката на своя ятаган, заел ратна поза. От столетния дъб се спуснала колиба право върху мократа трева, построена от бели кости, подпряна на пилешки крака и с открехната врата.

Любопитен Ерлан надникнал през прага. Хижата отвътре се оказала приветлива, чиста и подредена. В гърнето над огъня къкрела благоуханна каша, леглото било застлано с меки завивки, а масата красели дивни цветя.

Чул се рев, страшен тътен, наш джигит се сепнал и вдигнал оръжие пред гърдите.

Баба Яга се прибирала у дома, летяща на кривата си метла. Видяла стройния момък да я чака в пълно бойно снаряжение, ала вместо да го порази със своите коварни сили тя се ухилила, показвайки беззъбата си паст и проговорила:

— Отдавна никой не е идвал да ме посети. Знам кой си и знам, защо си тук. Не се страхувай от мене, нищо няма да ти сторя. Ела, нека хапнем, пийнем и ако още искаш, ще те преведа в Далечното кралство.

Ерлан не вярвал бабката да е добра по душа, все пак малко ли митове и легенди са се носели за лютия ѝ нрав, ала какво да стори? Седнал той на масата и Яга почнала да шета. Сипала му топла яхния, с крехко месо, нарязала пресен хляб и му поднесла сладко вино. Цяла вечер двамата говорили и се смеели, Баба Яга се оказала остроумен събеседник, а Ерлан почти забравил, колко грозна е тя.

— Твоята Айжан не те заслужава, джигите, а ако бях няколко века по-млада, веднага щях да ти стана жена. Знам, че красиво момче като тебе няма да обърне внимание на страшна старица като мен, но тъй като те харесвам, Ерлан-джигит, ще ти кажа, какво да сториш, та да се сдобиеш с желаното.

Когато те преведа в Далечното кралство ще ти дам клещи, три калпака и три пръта, от три различни метала: железен, меден и оловен. Намери котарака Баян-людоед. Той ще ти скочи на главата, ще разкъса първите два калпака в третия ще се спре. Тогава ти го хвани с клещите и почни да го налагаш с железния, после с медния и накрая с оловния прът. Първите ще се строшат, а третия ще се огъва и ще издържи. Котака ще вземе да ти разказва истории за далечни страни, попски дъщери и храбри рицари, но ти го не слушай, а продължавай да го пухаш и накрая Баян ще се примоли, ако ти служи вярно да го пуснеш.

С Баян тръгнете към могилата на Кашчей Безсмъртни и вълшебния му кон. Не нападай, млади ми Ерлан, а пусни Баян напред. Той ще заразказва омайна приказка и коня ще заспи. Кашчей ще те придумва да освободиш единствения му другар от магията, а в замяна ти ще поискаш огърлицата на бившата му поробителка — Маря Моревна. Безсмъртни ще ти тика в ръцете злато и сребро, диаманти и смарагди, ама ти не трябва да се лакомиш, или никога няма да излезеш от страната на мъртвите.

 

На следния ден, Баба Яга отворила портала към Далечното Кралство, целунала по бузата Ерлан и го изпратила с мили слова и сълзи на очи.

Дни наред джигитът бродил по тесен друм, а отстрани само мрак и студ, но най-накрая го съзрял — синият котарак. Нахлузил калпаците и с прътовете в ръце застанал под дървото на демоничното създание.

— О, я стига! — раздразнено подел Баян, а Ерлан не помръднал, готов за люта битка. — Няма да те ям, спокойно. Откак Андрей Стрелец ме победи вече не ме блазнят хората. Така и така съм умрял, как да те храносмеля? Можеш да си задържиш играчките на дъртата, продай ги за скрап, белким изкараш някоя пара… Какво искаш, юнако?

— Още не съм юнак — натъжил се Ерлан. — Но ще стана, когато занеса на моята любима огърлицата от Далечното Кралство.

— Е, да, всички храбри дела идват от налети гърди и кухи глави. Хайде да вървим, да поискаме от ста̀рика накита, че да го подариш на изгората си.

Ерлан крачел зад огромния кот и се чудил правилно ли постъпва. Според слуховете Баян бил лаком и подмолен, как да му се осланя човек?

Мракът се сгъстявал и сърцето на джигита се свило от страх. Вярно, че юнаците са смели, но Ерлан още не бил такъв, та можел да изпитва боязън.

На висок хълм седял на бял камък Кашчей Безсмъртни, тихо говорещ си със своя кон.

— Ей, Безсмъртни, водя ти юнак! — изпищял Баян. Ерлан се разтреперил. Не бивало да се доверява на сладките приказки на людоеда с опашка.

— И какво иска? — попитал с гробовен глас високия, изпит маг.

— Герданът на Маря Моревна…

— Ами, ей го там, зад храста.

— Ама как така? Няма ли да се бием, та да ви покажа куража си? — повдигнал невярващо вежди Ерлан.

— Щом искаш огърлицата, значи имаш любима. Щом пък тя иска от тебе бижуто, значи е вероломна и инфантилна. Докато носи накита на Маря, гръм да я удари чумата проклета, твоята жена ще е вечно млада и красива. Пратила те е на сигурна смърт, защото не иска да изгуби гладката си кожа. Какво по-юначно дело от това, цял живот да я търпиш? — ухилил се Кашчей. Ерлан се замислил, ала все пак взел наниза (който представлявал грозен коноп, с червен като кръв камък) и тръгнал на обратно.

Баба Яга го чакала на прага на двата свята, махайки му щастливо с тънките си, съсухрени ръце. Нагостила го, напоила го, разридала се на раздяла и му пожелала всичко най-добро в семейния живот.

Прибрал се Ерлан юнак в своето си село. Айжан, обаче, го недочакала, а се взела със сина на местния месар. Хилав момък, ала с красива къща и пъстра карета. Странно, но наш джигит не се ядосал, напротив — тайно си отдъхнал.

Върнал се той при Баба Яга и поискал я за жена. Видите ли старицата била добра домакиня, а и с огърлицата на Маря Моревна щяла да върне своята младост. Баба Яга, която отдавна залюбила Ерлан, веднага се съгласила и вдигнали сватба три пъти по-голяма от тази на щерката на търговеца и сина на месаря.

Двамата отворили първото погребално бюро в царството и както се случва във всички приказки, Ерлан и Яга заживели дълго и щастливо… в крайна сметка вещата била на хиляди години и знаела как точно да задоволи своя съпруг.

© Надя Перфилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Баба Яга да не наднича тук, че като се разлюти, хич и не ми се мисли какво ти се пише!
    "Двамата отворили първото погребално бюро в царството и както се случва във всички приказки, Ерлан и Яга заживели дълго и щастливо… в крайна сметка вещата била на хиляди години и знаела как точно да задоволи своя съпруг."
Propuestas
: ??:??