В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пристигнал богат търговец, с красива дъщеря. Айжан — момиче младо, с глас на славей, кожа — бяла, коси — черни, на мига завладяла сърцето на нашия джигит.
Сите мо̀мци от селото се клели във вечна любов, поднасяли велики дарове, само и само да спечелят ръката на хубавицата, ала тя не щяла и да чуе. Ерлан бленувал, въздишал, събрал смелост и посетил дома на търговеца.
— Искам те за жена! — рекъл той, пременен в най-новите си одежди, яхнал вран жребец.
— А аз искам — отговорила му тя, с мелодичния си алт, — да се омъжа за юнак. Какво храбро дело си чинил ти, джигите, че да искаш моята ръка?
— Що ми наредиш, прекрасна Айжан, туй ще сторя аз за теб! — отсякъл Ерлан, с пълна от любов душа.
— Е, щом ...