28 sept 2017, 8:40

Есента е занимание самотно 

  Prosa » Bosquejos literarios
893 0 0
2 мин за четене
Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни се разбира. Който иска ще ме изслуша и макар трудно ще ме разбере. Малко са онези, които слушат. Всичките искат да говорят. Да бъдат чути, разбрани и приети. Суетят се.
А не знаят колко е хубаво да не те разбират. Да си мислят само, че те разбират и да тълкуват думите ти, както им се иска. Така винаги са съгласни с теб. Дори, когато ги псуваш. Ти му казваш: Мамка ти!, а той ти отвръща: Майка ми е добре... Или пък го приканваш да си завре тази хубава християнска книга там където слънце не огрява, а той се съгласява с теб, че тая книга е като слънце, което грее на всякъде. Само трябва да си я купиш. Дори може и да не я разгърнеш.
Така си фъфлим с моята пишеща машина и сме щастливи. Не съм я чул ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??