28.09.2017 г., 8:40 ч.

Есента е занимание самотно 

  Проза » Литературни очерци
862 0 0
2 мин за четене

Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.

Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни се разбира. Който иска ще ме изслуша и макар трудно ще ме разбере. Малко са онези, които слушат. Всичките искат да говорят. Да бъдат чути, разбрани и приети. Суетят се.

А не знаят колко е хубаво да не те разбират. Да си мислят само, че те разбират и да тълкуват думите ти, както им се иска. Така винаги са съгласни с теб. Дори, когато ги псуваш. Ти му казваш: Мамка ти!, а той ти отвръща: Майка ми е добре... Или пък го приканваш да си завре тази хубава християнска книга там където слънце не огрява, а той се съгласява с теб, че тая книга е като слънце, което грее на всякъде. Само трябва да си я купиш. Дори може и да не я разгърнеш.

Така си фъфлим с моята пишеща машина и сме щастливи. Не съм я чул никога да недоволства. Преди тридесет години ѝ обещах да я смажа с машинно масълце. Още не съм я смазал. Но тя няма нищо против и учудващо за всички още трака. Даваха ми двеста сребърника за нея. Имала била антикварна стойност. С парите съм щял да си купя сносен компютър, който щял да върши още куп неща. Отказах им. Не си я давам за нищо, старата ми пишеща машина. Как да не ми върши работа!? Хайде де! Върши си ми и то чудесна работа. Може да ми се наложи да повдигна някоя и друга буква ръчно, може лентата ѝ да се е износила и написаното трудно да се чете, но с вирус не можеш да я заразиш. Нито пък да ѝ спреш тока. И как да се разделя с най-верния ми другар, който никога не ме изостави? Само тя ми е вярна. Останалите да вървят по дяволите.

Не, не бих се разделил с машината ми. Какво от това, че ме обвиняват в липса на талант. Пишел съм бил бози, които никой не четял. Е, и!? А вие, собствено какво толкова сте написали? Няколко Илияди, Одисеи и Теории на чистия разум. И защо мислите, че ви четат? Ще ви кажа защо, от чист снобизъм. Затова! За да кажат после, че са запознати с творчеството на Омир, Кант и Киркегор...

А аз пиша заради самото писане. И заради звука на пишещата ми машина. Как омайно е нейното поучкване, как напевно малките стрелки се изпъват и удрят малката си буквичка върху лентата над белия лист. И така буква след буква, дума след дума.. изречения, абзаци. Творчество!

Пък да го чете който ще!

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??