Sep 28, 2017, 8:40 AM

Есента е занимание самотно

1.1K 0 1
2 min reading

Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.

Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни се разбира. Който иска ще ме изслуша и макар трудно ще ме разбере. Малко са онези, които слушат. Всичките искат да говорят. Да бъдат чути, разбрани и приети. Суетят се.

А не знаят колко е хубаво да не те разбират. Да си мислят само, че те разбират и да тълкуват думите ти, както им се иска. Така винаги са съгласни с теб. Дори, когато ги псуваш. Ти му казваш: Мамка ти!, а той ти отвръща: Майка ми е добре... Или пък го приканваш да си завре тази хубава християнска книга там където слънце не огрява, а той се съгласява с теб, че тая книга е като слънце, което грее на всякъде. Само трябва да си я купиш. Дори може и да не я разгърнеш.

Така си фъфлим с моята пишеща машина и сме щастливи. Не съм я чул никога да недоволства. Преди тридесет години ѝ обещах да я смажа с машинно масълце. Още не съм я смазал. Но тя няма нищо против и учудващо за всички още трака. Даваха ми двеста сребърника за нея. Имала била антикварна стойност. С парите съм щял да си купя сносен компютър, който щял да върши още куп неща. Отказах им. Не си я давам за нищо, старата ми пишеща машина. Как да не ми върши работа!? Хайде де! Върши си ми и то чудесна работа. Може да ми се наложи да повдигна някоя и друга буква ръчно, може лентата ѝ да се е износила и написаното трудно да се чете, но с вирус не можеш да я заразиш. Нито пък да ѝ спреш тока. И как да се разделя с най-верния ми другар, който никога не ме изостави? Само тя ми е вярна. Останалите да вървят по дяволите.

Не, не бих се разделил с машината ми. Какво от това, че ме обвиняват в липса на талант. Пишел съм бил бози, които никой не четял. Е, и!? А вие, собствено какво толкова сте написали? Няколко Илияди, Одисеи и Теории на чистия разум. И защо мислите, че ви четат? Ще ви кажа защо, от чист снобизъм. Затова! За да кажат после, че са запознати с творчеството на Омир, Кант и Киркегор...

А аз пиша заради самото писане. И заради звука на пишещата ми машина. Как омайно е нейното поучкване, как напевно малките стрелки се изпъват и удрят малката си буквичка върху лентата над белия лист. И така буква след буква, дума след дума.. изречения, абзаци. Творчество!

Пък да го чете който ще!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...