Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болката им се струваше чудата възрастна женица, която щипе другите, но не и тях.
Ванката, най-силното момче в школото, замахна с ръчището си над главата на Андрейчо, уж да плесне невидимата мухица, която смущавеаше урока с бръмченето си. Каскетчето тупна. Претърколи се. Прашасалото ъгълче на стаята му се оплези. Със смях децата го заподхвърляха и когато то падна в краката на едно от тях, детето заподскача по него. Смачка го. Черната лента се сгърчи с болка. Андрейчо се разтрепери. Бяла сълза заседна в гърлото му.
- Ти баща нямаш ли си? Да те научи, че с шапка не се стои... - прихнаха децата.
- Нямам. Тати го убиха – съобщи Андрейчо, изгубен в себе си, и побягна от класната стая.
Андрейчо захлипа, ...