Наричаха я странна. Наричаха я луда. Страхуваха се от нея, избягваха я. За тях тя беше нещо забранено, нещо грешно и тъй желано. Искаха я. Искаха да я притежават, да я разкъсат, да я завладеят и управляват. Те я желаеха толкова силно, че я мразеха заради себе си. Тя нямаше право да бъде такава. Нямаше право да ги провокира така. Тя беше завладяла ума им, беше се промъкнала в душите им и се разпространяваше като отрова във вените им. Постоянно я следяха, надявайки се да сбърка, да се спъне. Тя беше прекалено самоуверена, прекалено силна, прекалено добре се разбираше със себе си. Беше прекалено - не можеше да бъде такава.
Наричаше се Ева. Наричаше се щастлива. Страхуваше се от самотата, ала често оставаше сама. И в тревожния мрак на стаята ù се хилеше грозното ù минало. Тя беше силна и решителна и знаеше как да си вярва и как да се обича. Беше преборила толкова много мрак - заслужаваше сега да бъде спокойна. Но сънуваше кошмари. Ръцете ù се оцветяваха в червено, въздухът се изпълваше със ...