12 jun 2013, 8:54

***

  Prosa » Relatos
829 0 0
2 мин за четене

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си,  пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него,  ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.

  Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стекоха, по лицето, тъй нежно и красиво, а тя със сълзи на очи и със смелост се пред тях показа, без да се се страхува.  Те двама спогледаха я, тя силно заплака, тръгнаха да я гонят, успяха да я настигнат. Спряха се, виждайки как се държи за мантинелата, опитваха се да да я вразумят, но тя не ги и слушаше, даде напред левия си крак, едната ръка, после и другия, изсухли, държеше за мантинелата,  а ръцете ù, . . .  целите ù бяха окървавени. 

  Не знаеха какво да правят, опит за покушение над тях за малко да ги убие. 

Появи се тя в черна перелина, идвайки от въздуха, свали качулката си и изрече 

- не бойте се, аз съм тук да ви спася.

Доста трудно ù повярваха, но нямаше друга начин, беше нужно, за да ù повярват, я подложиха на тест . . . . а тя, горката, все се държеше, не знаеше какво да прави . . . докато на рамото ù не кацна една лястовичка, сведе тя главичка, малката лястовичка, погали я по бузата, тя изведнъж се прехвърли.

-  Време беше, защо толкова време - тя рече му.

- Ами . . .  бях се шокирала, не знам защо, но понякога така се случва, без да искам . . . го направих, влюбих, неочаквано, но не знам дали му кажа.

- Недей се притеснява - погали я тя със черната си перелина, свали я, даде ù я, а отдолу бяха дрехи бели.

- Учудени сте, няма за какво да сте, аз съм просто един предвестник на любовта и тя... да, скоро ще дойде, ще те посети, неочаквано без да разбереш, ръка тя ще вземе и целуне, докосна душата му и тя твоята ще докосне. Целува я със затворени очи, тя ахва, хваща лицето му, не издържа, прехвърлят се неговото разхвърляно легло, събличат дрехите си, отдръпват бавно един от друг, политат с крилете си на ангели и започва. 

 

 Да, ами започна се, влюбиха се, любеха се диво и страстно, всяка нощ и докато не се появи и тяхното малко, мило ангелче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...