Jun 12, 2013, 8:54 AM

***

826 0 0
2 min reading

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си,  пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него,  ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.

  Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стекоха, по лицето, тъй нежно и красиво, а тя със сълзи на очи и със смелост се пред тях показа, без да се се страхува.  Те двама спогледаха я, тя силно заплака, тръгнаха да я гонят, успяха да я настигнат. Спряха се, виждайки как се държи за мантинелата, опитваха се да да я вразумят, но тя не ги и слушаше, даде напред левия си крак, едната ръка, после и другия, изсухли, държеше за мантинелата,  а ръцете ù, . . .  целите ù бяха окървавени. 

  Не знаеха какво да правят, опит за покушение над тях за малко да ги убие. 

Появи се тя в черна перелина, идвайки от въздуха, свали качулката си и изрече 

- не бойте се, аз съм тук да ви спася.

Доста трудно ù повярваха, но нямаше друга начин, беше нужно, за да ù повярват, я подложиха на тест . . . . а тя, горката, все се държеше, не знаеше какво да прави . . . докато на рамото ù не кацна една лястовичка, сведе тя главичка, малката лястовичка, погали я по бузата, тя изведнъж се прехвърли.

-  Време беше, защо толкова време - тя рече му.

- Ами . . .  бях се шокирала, не знам защо, но понякога така се случва, без да искам . . . го направих, влюбих, неочаквано, но не знам дали му кажа.

- Недей се притеснява - погали я тя със черната си перелина, свали я, даде ù я, а отдолу бяха дрехи бели.

- Учудени сте, няма за какво да сте, аз съм просто един предвестник на любовта и тя... да, скоро ще дойде, ще те посети, неочаквано без да разбереш, ръка тя ще вземе и целуне, докосна душата му и тя твоята ще докосне. Целува я със затворени очи, тя ахва, хваща лицето му, не издържа, прехвърлят се неговото разхвърляно легло, събличат дрехите си, отдръпват бавно един от друг, политат с крилете си на ангели и започва. 

 

 Да, ами започна се, влюбиха се, любеха се диво и страстно, всяка нощ и докато не се появи и тяхното малко, мило ангелче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...