12.06.2013 г., 8:54 ч.

*** 

  Проза » Разкази
619 0 0
2 мин за четене

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си,  пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него,  ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.

  Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стекоха, по лицето, тъй нежно и красиво, а тя със сълзи на очи и със смелост се пред тях показа, без да се се страхува.  Те двама спогледаха я, тя силно заплака, тръгнаха да я гонят, успяха да я настигнат. Спряха се, виждайки как се държи за мантинелата, опитваха се да да я вразумят, но тя не ги и слушаше, даде напред левия си крак, едната ръка, после и другия, изсухли, държеше за мантинелата,  а ръцете ù, . . .  целите ù бяха окървавени. 

  Не знаеха какво да правят, опит за покушение над тях за малко да ги убие. 

Появи се тя в черна перелина, идвайки от въздуха, свали качулката си и изрече 

- не бойте се, аз съм тук да ви спася.

Доста трудно ù повярваха, но нямаше друга начин, беше нужно, за да ù повярват, я подложиха на тест . . . . а тя, горката, все се държеше, не знаеше какво да прави . . . докато на рамото ù не кацна една лястовичка, сведе тя главичка, малката лястовичка, погали я по бузата, тя изведнъж се прехвърли.

-  Време беше, защо толкова време - тя рече му.

- Ами . . .  бях се шокирала, не знам защо, но понякога така се случва, без да искам . . . го направих, влюбих, неочаквано, но не знам дали му кажа.

- Недей се притеснява - погали я тя със черната си перелина, свали я, даде ù я, а отдолу бяха дрехи бели.

- Учудени сте, няма за какво да сте, аз съм просто един предвестник на любовта и тя... да, скоро ще дойде, ще те посети, неочаквано без да разбереш, ръка тя ще вземе и целуне, докосна душата му и тя твоята ще докосне. Целува я със затворени очи, тя ахва, хваща лицето му, не издържа, прехвърлят се неговото разхвърляно легло, събличат дрехите си, отдръпват бавно един от друг, политат с крилете си на ангели и започва. 

 

 Да, ами започна се, влюбиха се, любеха се диво и страстно, всяка нощ и докато не се появи и тяхното малко, мило ангелче.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??