12.06.2013 г., 8:54

***

827 0 0
2 мин за четене

Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си,  пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него,  ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.

  Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стекоха, по лицето, тъй нежно и красиво, а тя със сълзи на очи и със смелост се пред тях показа, без да се се страхува.  Те двама спогледаха я, тя силно заплака, тръгнаха да я гонят, успяха да я настигнат. Спряха се, виждайки как се държи за мантинелата, опитваха се да да я вразумят, но тя не ги и слушаше, даде напред левия си крак, едната ръка, после и другия, изсухли, държеше за мантинелата,  а ръцете ù, . . .  целите ù бяха окървавени. 

  Не знаеха какво да правят, опит за покушение над тях за малко да ги убие. 

Появи се тя в черна перелина, идвайки от въздуха, свали качулката си и изрече 

- не бойте се, аз съм тук да ви спася.

Доста трудно ù повярваха, но нямаше друга начин, беше нужно, за да ù повярват, я подложиха на тест . . . . а тя, горката, все се държеше, не знаеше какво да прави . . . докато на рамото ù не кацна една лястовичка, сведе тя главичка, малката лястовичка, погали я по бузата, тя изведнъж се прехвърли.

-  Време беше, защо толкова време - тя рече му.

- Ами . . .  бях се шокирала, не знам защо, но понякога така се случва, без да искам . . . го направих, влюбих, неочаквано, но не знам дали му кажа.

- Недей се притеснява - погали я тя със черната си перелина, свали я, даде ù я, а отдолу бяха дрехи бели.

- Учудени сте, няма за какво да сте, аз съм просто един предвестник на любовта и тя... да, скоро ще дойде, ще те посети, неочаквано без да разбереш, ръка тя ще вземе и целуне, докосна душата му и тя твоята ще докосне. Целува я със затворени очи, тя ахва, хваща лицето му, не издържа, прехвърлят се неговото разхвърляно легло, събличат дрехите си, отдръпват бавно един от друг, политат с крилете си на ангели и започва. 

 

 Да, ами започна се, влюбиха се, любеха се диво и страстно, всяка нощ и докато не се появи и тяхното малко, мило ангелче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...