kopele (Ирен Попова)
100 512
8 dic 2010, 14:45

Фасада 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
960 1 10

Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но никой не се грижи за фасадата ù.
Има толкова пластове и стени между мен и хората вътре, че дори не чувам гласовете им. И те моя. Никога не ме поглеждат, когато вечер се прибират. Не ме пазят. Не се замислят, че аз правя това за тях. Аз съм просто старата, ронеща се мазилка по външните стени на сградата, в която живеят. Изтощена съм от толкова вятър и дъжд. От студа, втренчил се в уморените ми плещи. Липсва ми преди. Някога не бях просто ронеща се мазилка. Бях сградата и хората в нея. Те ме обичаха и пазеха. С времето обаче разни псевдо архитекти идваха в мен и изграждаха още и още стени помежду ни. Накрая просто се изгубихме. Аз останах само фасада. Съвсем изтънях от самота. Почнах да се роня.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иренче, радвам ти се на философията, която има и подтекст. Изпуснах те, не те чета, а ти си отишла доста напред. И като прибавим, че си любимка на Ани Монева (тайничко си я слагам при най-близките приятели, които не съм вижал, за жалост), ти пожелавам дълго да ме радваш и с писането, и с присъствието си! Обичам те, ей!
  • Това ми е сред любимите!
  • с теб съм в болката...и тук, и сега...
    невероятна си...прегръщам те.
  • И аз се чувствам така, роне6та се мазилка
  • Стените, които изграждат разочарованията и водят до отчуждение...
    Добре философстваш, Иренче, завоалирано и с чувство.
    Сега погледнах, че си на 17 години вече, когато и аз бях, също пишех такива неща, казвала съм и друг път, че в много от случаите се познавам в думите ти...затова си ми слабост.
    Прегръдка!
  • Много добре тоя път.
  • Колко много смисъл в кратък текст! Трябвало да ни боли...за всичко. така казват... Ти си подготвена и много хубаво си го изразила ! Поздравчета
  • Благодаря ви , че посетихте!: )
  • Много ми хареса!
  • Колко много истина има в твоите думи...
    Много ми хареса, Ирен!
Propuestas
: ??:??