* * *

26 feb 2008, 21:57

Prosa

785 0 0

1 мин за четене

Понякога и аз така се чувствам - изгубена... лутаща се между реалност и мечти, блуждаеща в пространството от хорски клюки и завист... заобикалящи ме всеки ден и не намирам покой, понякога дори и в съня...! А само там се чувствам, че съм себе си сега, само там не ме следят мръсните погледи на чужди хора...!
Искам да избягам някъде далеч от всичко и от всички... да бъда сама, поне за няколко дни, да мога малко от малко да осмисля живота си, за да успея да взема правилното решение.
Не ми се живее повече така - в лъжи, псувни, недоверие и толкова много ревност... Не това съм искала за свой живот, за семейство, за бъдеще... НЕ ТОВА!!!
   А аз дори не искам много - малко повече разбиране, капка поне доверие, малко нежност от време на време... много ли искам - не мисля така! Защо ли обаче не ги получих, не попаднах явно на човека, който може да ми ги даде, а изглеждаше така различен тогава - различен по свой си начин, излъчващ някакво спокойствие, а се оказа, че е било игра!
   Игра, но докога?! Играя я и аз сега - превърнах се в негов съучастник в играта на чувства и лъжи...
   А как мечтая да избягам, дори да ме забравят всички, още по-добре!
   Изгубихме мечтите си, чувствата, идеалите, здравия разум, даже и здравето... щом ме гони безсъние...
   Искам само малко спокойствие... за да се намеря като човек измежду всички вас!
   Много ли искам...?!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas