Понякога и аз така се чувствам - изгубена... лутаща се между реалност и мечти, блуждаеща в пространството от хорски клюки и завист... заобикалящи ме всеки ден и не намирам покой, понякога дори и в съня...! А само там се чувствам, че съм себе си сега, само там не ме следят мръсните погледи на чужди хора...!
Искам да избягам някъде далеч от всичко и от всички... да бъда сама, поне за няколко дни, да мога малко от малко да осмисля живота си, за да успея да взема правилното решение.
Не ми се живее повече така - в лъжи, псувни, недоверие и толкова много ревност... Не това съм искала за свой живот, за семейство, за бъдеще... НЕ ТОВА!!!
А аз дори не искам много - малко повече разбиране, капка поне доверие, малко нежност от време на време... много ли искам - не мисля така! Защо ли обаче не ги получих, не попаднах явно на човека, който може да ми ги даде, а изглеждаше така различен тогава - различен по свой си начин, излъчващ някакво спокойствие, а се оказа, че е било игра!
Игра, но докога?! Иг ...