* * *

26 февр. 2008 г., 21:57

Проза

768 0 0

1 мин за четене

Понякога и аз така се чувствам - изгубена... лутаща се между реалност и мечти, блуждаеща в пространството от хорски клюки и завист... заобикалящи ме всеки ден и не намирам покой, понякога дори и в съня...! А само там се чувствам, че съм себе си сега, само там не ме следят мръсните погледи на чужди хора...!
Искам да избягам някъде далеч от всичко и от всички... да бъда сама, поне за няколко дни, да мога малко от малко да осмисля живота си, за да успея да взема правилното решение.
Не ми се живее повече така - в лъжи, псувни, недоверие и толкова много ревност... Не това съм искала за свой живот, за семейство, за бъдеще... НЕ ТОВА!!!
   А аз дори не искам много - малко повече разбиране, капка поне доверие, малко нежност от време на време... много ли искам - не мисля така! Защо ли обаче не ги получих, не попаднах явно на човека, който може да ми ги даде, а изглеждаше така различен тогава - различен по свой си начин, излъчващ някакво спокойствие, а се оказа, че е било игра!
   Игра, но докога?! Играя я и аз сега - превърнах се в негов съучастник в играта на чувства и лъжи...
   А как мечтая да избягам, дори да ме забравят всички, още по-добре!
   Изгубихме мечтите си, чувствата, идеалите, здравия разум, даже и здравето... щом ме гони безсъние...
   Искам само малко спокойствие... за да се намеря като човек измежду всички вас!
   Много ли искам...?!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения