23 jun 2007, 1:23

Феята 

  Prosa
1184 0 2
4 мин за четене
 

Тя все така лежеше на поляната,а  той все така я гледаше и галеше косата й.

-Камене, обещай ми нещо...-опита се да каже тя.

-Роси, тихо.Не говори.

-Не, искам да ти кажа...Всичко ще е наред...Всичко...

-Знам, знам - каза той и лек хлип заглуши думите му. - Мълчи сега.Не се уморявай.

-Няма за къде да бързам.-сега се опита да се усмихне.

Роклята й беше толкова бяла днес...Дърветата бяха толкова разцъфнали и така ухаеха...Нямаше нищо по-хубаво от живота...

А нейната кръв скоро щеше да изтече.Роси не искаше да се бори.Не искаше да влезе в болница.Не искаше.

-Ще го убия - каза Камен тихо. - Нямаш представа какво ще се случи.

-Недей...-прошепна тя. - Няма смисъл.

Момчето погледна ужасено.

-Как ще няма бе....за теб винаги всичко има смисъл.Как можа да те пребие така?...

-Не, виж, погледни небето - там ще съм скоро.Ще ме отнесат феите...

Вече се побъркваше.Лицето й беше снежнобяло, устните й започнаха да придобиват виолетов цвят.Камен го хвана яд на него си.Защо я послуша?Защо не я заведе в болница?Как можеше да е толкова тъп....

-Роси, обещавам ти, ще го накарам да страда.

-Недей...Аз го обичам...

-Как го обичаш?Как може да обичаш някакъв, който те преби до смърт?

Той се опита да преглътне сълзите си, но една от тях се стече по бузата му.Беше чиста и кристална като детски смях.Тя падна върху лицето на момичето.Тя потрепери.

-И теб те обичам - прошепна отново Роси. - Ти си единственият ми приятел.

Камен стисна устни.Роси му беше най-добрата приятелка.Само нея си имаше.Само на нея вярваше.А сега, когато тя си отиваше, как щеше да я пусне...?

-Виж, ще се оправиш, сега ще викна линейката, не се притеснявай - каза той с треперещ глас и извади телефона си.

-Недей - усмихна се леко тя. - така или иначе няма да оживея.Просто остани с мен.Не искам последния човек който видя да е доктор...

-Ще се оправиш, пак ще тичаме по улиците в 12 часа през нощта...

-Не плачи,Камене.Недей.Не плачи за мен...Там ще ми е добре, сред феите...Ще се превърна и аз във фея.

Край.Тя го видя че плаче.Той прегърна силно главата й и зацелува светлата й коса.Заплака горчиво.Какво щеше да стане сега?Не си представяше нищо без нея.

-Ти си фея - изхлипа той. - Ти си най-добрата фея.

Кръвта й беше оцветила бялата рокля и част от дрехите на Камен.Как можеше да му се случва подобно нещо...Беше подигравка с всичко човешко.Гаджето й, който уж толкова я обичаше я преби зверски и Камен я намери лежаща безпомощна тук, преди час.Онзи гадняр...Психо.Абсолютно психо.Не стига че й проми мозъка и тя беше започнала да се друса, ами сега я преби като куче...Все едно беше някой парцал.Беше я обезобразил.

-Погледни ме - прошепна Роси.

-Кажи?

-Ти...-тя докосна лицето му. - Ти ще продължиш заради мен.И няма да правиш глупости, закълни се.

-Ти ще живееш, ти не заслужаваш да умреш...

-Закълни ми се, моля те...

-Не мога.

-Това ми е предсмъртното желание.След малко ще полетя с феите и ще те наблюдавам отвисоко.

Камен сведе глава.Веше изобщо не можеше да сдържа сълзите си и плачеше като малко дете.Знаеше, че тя не трябваше да го вижда такъв, но от друга страна, момичето почти не осъзнаваше какво става.

-Ти си красива...-промълви той

-Не съм красива. - тя се опита да повиши глас духовито. - Виж ме на какво приличам.

-Не, ти винаги ще си онова малко Роси, което срещнах преди 12 години.Знаеш го.

Те помълчаха.Той отново прегърна главата й.Не престана да плаче.Какъв прекрасен ден...Точно днес ли трябваше да умре???

-Камене - каза съвсем тихо тя. - Вече ги виждам...

-Кое, кое виждаш? - сепна се той.

-Феите, идват да ме вземат.Всякакви цветове са, черявени, зелени, жълти, розови, сини...Но аз ще съм лилава, защото това е любимият ми цвят...

-Не,, те не идват да те вземат.Няма да те вземат. - Извика Камен и я стисна още по-силно. - Няма, никой няма да те вземе, ще останем тук завинаги...Завинаги...

Изведнъж той усети как тя се отпусна в ръцете му.Втренчи се пак в лицето й.Очите й бяха затоврени.Кожата й беше леко лилава.Роклята й беше добила мръсен червен цвят.Беше студена като камък.Камен я разтърси.Разтърси я втори път.

-Роси!Роси...Роси, събуди се, моля те, ти ще живееш, Роси!!!

Но Роси не отвори повече очи.Не се усмихна нито веднъж.Не проговори.Звънкият й глас не прокънтя в ушите му никога вече.Беше тръгнала с феите на дълго пътешествие... Беше намерила покой.

А денят продължаваше да е все така слънчев и изпълнен с летен аромат...

© Софи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти много! Радвам се че го оценяваш!
  • Софи,благодаря за сълзите,които ми подари разказа ти.Пишеш божествено!Направо Божествено!
Propuestas
: ??:??