Тя все така лежеше на поляната,а той все така я гледаше и галеше косата й.
-Камене, обещай ми нещо...-опита се да каже тя.
-Роси, тихо.Не говори.
-Не, искам да ти кажа...Всичко ще е наред...Всичко...
-Знам, знам - каза той и лек хлип заглуши думите му. - Мълчи сега.Не се уморявай.
-Няма за къде да бързам.-сега се опита да се усмихне.
Роклята й беше толкова бяла днес...Дърветата бяха толкова разцъфнали и така ухаеха...Нямаше нищо по-хубаво от живота...
А нейната кръв скоро щеше да изтече.Роси не искаше да се бори.Не искаше да влезе в болница.Не искаше.
-Ще го убия - каза Камен тихо. - Нямаш представа какво ще се случи.
-Недей...-прошепна тя. - Няма смисъл.
Момчето погледна ужасено.
-Как ще няма бе....за теб винаги всичко има смисъл.Как можа да те пребие така?... ...