motley_nikki
11 el resultado
Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...
  1433 
- Оо, обичам Michael Monroe!
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...
  1302 
Здрасти, мила...
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...
  1049 
Ей, човек! Човек ли си още?...
Какво ти стана? И защо стана? Защо се затри сам в себе си? Ей, че си... Самолюбието е лошо, раздалечава те от хората... Спомни си Нарцис.
Не се сърдя вече, преживях го. Тоест, сърдя се още, но се усмихвам като си спомня какво стана. Защо продължаваш да ме търсиш, прест ...
  1037 
Намерили сте я? - пауза - А, не сте? Благодаря ви все пак.
Нина затвори телефона и погледна съпруга си уморено.
- Седни. - каза той. - Няма къде да иде, все някога ще се появи. Я за пари, я за храна...
- Не е там въпроса. - въздъхна жената. - В какво се превърна това дете, какво стана с нея?...
Той ...
  1210 
Тя все така лежеше на поляната,а той все така я гледаше и галеше косата й.
-Камене, обещай ми нещо...-опита се да каже тя.
-Роси, тихо.Не говори.
-Не, искам да ти кажа...Всичко ще е наред...Всичко...
-Знам, знам - каза той и лек хлип заглуши думите му. - Мълчи сега.Не се уморявай. ...
  1150 
Тази зима снегът не спря да вали. Ден след ден, час след час. В града не можеше да се види жива душа. Въздухът бе ледено студен - режеше лицето ти и късаше косата ти. Животните се бяха изпокрили по хралупите си. Хората не излизаха от домовете си със седмици. Всички пътища бяха затрупани. Прокълнатия ...
  1204 
Първият път, когато Сиси се почувства истински нещастна, беше на 16 години. Датата беше 23 октомври 1994 година. Това беше денят на погребението на баща й. Човекът, който най-много беше обичала през целия си 16-годишен живот, си беше заминал. Той беше само на 44 години, но от стрес ли, от какво ли, ...
  1555 
На онази полянка те отидоха още на третата си среща и не престанаха да ходят там. А ако не бяха на това място, се прегръщаха на моста над ЖП линията. Е, когато беше студено за моста, те просто седяха на онази пейка в Борисовата градина и си говореха, смееха се, прегръщаха се, целуваха се или ядяха н ...
  1576 
Запознах се с него преди 2 години. Беше същия като мен.
В онзи мрачен октомврийски ден като че ли нямаше какво толкова да ме впечатли. Дъждът се сипеше като из ведро, а аз чаках влака. Бях си събрала багажа и в ръката си държах билет за Бургас. Щях да отседна при Нели замалко, а после... Кой знае? Н ...
  1505 
- Mислиш ли, че е щастлив?
- Вероятно.
- Но той не познава никой.
- Но се усмихва.
Те останаха загледани в момчето на пейката срещу тях. Седеше там от една седмица, съвсем сам. Смееше се на всичко и всички - всъщност, беше най-усмихнатият човек, който някога бяха виждали. Личеше си, че беше бавнораз ...
  1165 
Propuestas
: ??:??