6 nov 2010, 19:29

Филм

  Prosa » Relatos
1.2K 0 7
1 мин за четене

      В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.

      Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде?”. Никой не ме видя, но на часа пристигнах по скоро уплашена, отколкото влюбена.

      Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Аз и той – дванайсетгодишни, седим един до друг на дървени столове. Неумело и плахо си държим ръцете в очакване да стане още по-тъмно и да се целунем. Коленете ни изтръпват, а ние по детски шептим: „Обичам те! Обичам те!” Накланяме глави и филмът свършва. Лицата ни почервеняват, а сърцата туптят ли, туптят.

       Години наред разказвах на порасналата си дъщеря  за първото ми кино.

       А тя все ме питаше: ”Мамо, кой филм сте гледали?”

       Хубав, мамо, много хубав - ù отговарях аз: За влюбено момиче и влюбено момче.

       А аз години наред ходех на кино. Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Тапицираните столове до мен са празни. Прибирах се вкъщи, простирах прането, поливах цветята и чаках.

       Години наред го търсех. Променен телефон, променен адрес, нов и стар. Обадете се днеска, обадете се утре, след много недели.

       И когато се открихме, и когато той каза: "пътувам към теб", аз се обърках. Изтрих си грима. После пак го сложих. След минута хубаво си измих лицето. Погледнах се.

       И тогава го видях.

       Стоеше в началото на коридора, пред големия рисуван портрет на Левски. Усетих, че и двамата ме гледат. Потръпнах.

       Мъжът му подсказа, той разбута с лакти групичката ученици и тръгна към мен. Виковете на междучасието го подгониха. По-смелите задърпаха якето му и то се изхлузи.

       Той продължи. Останалите се отдръпнаха и направиха път. Прескочи купа захвърлени чанти и застана пред мен.

       По риза. С разкопчани горни две копчета. Ясно изрече дума по дума, но аз не чух.

       Продължих да гледам там, където е ямката. Докато чуя звънеца.

       Изтичах с моите дванайсет години.

       Същата вечер той ме заведе на истинско кино.

 

 

 

 

Стефка Галева

Гр. Сандански

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Галева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • върна и мен в спомените от някога...
    мило и драго ми беше да прочета.
    сърдечно те, прегръщам, Стефка.
  • Ами какво да ти кажа! ИСТИНСКА СИ!!!
  • Чудесно.Това са и мои спомени ,които ме върна назад.И спомените ма майка ми от нейните спомени.И тя толкова млада през 1942/43 г., /15 годишна/,че като усетила допира на баща ми в пълния салон,скочила уплащена.И баща ми цял живот с насмешка и казваше ,че се уплашила влака на екрана да не я смачка.Тя,селско момиче,той отракан гражданин.Благодаря ти Стефке,че на този ден,ме върна към по-смешната страна от живота на родителите ми-Бог да ги прости.Днес е АРХАНГЕЛОВДЕН.
  • Понеделник! Прегръщам три талантливи и човечни жени. Поздрави
  • Топъл разказ...
    Напомни ми първата любов с разказа си, Стефка, за което ти благодаря!
    Поздрав!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...