Филм
В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде?”. Никой не ме видя, но на часа пристигнах по скоро уплашена, отколкото влюбена.
Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Аз и той – дванайсетгодишни, седим един до друг на дървени столове. Неумело и плахо си държим ръцете в очакване да стане още по-тъмно и да се целунем. Коленете ни изтръпват, а ние по детски шептим: „Обичам те! Обичам те!” Накланяме глави и филмът свършва. Лицата ни почервеняват, а сърцата туптят ли, туптят.
Години наред разказвах на порасналата си дъщеря за първото ми кино.
А тя все ме питаше: ”Мамо, кой филм сте гледали?”
Хубав, мамо, много хубав - ù отговарях аз: За влюбено момиче и влюбено момче.
А аз години наред ходех на кино. Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Тапицираните столове до мен са празни. Прибирах се вкъщи, простирах прането, поливах цветята и чаках.
Години наред го търсех. Променен телефон, променен адрес, нов и стар. Обадете се днеска, обадете се утре, след много недели.
И когато се открихме, и когато той каза: "пътувам към теб", аз се обърках. Изтрих си грима. После пак го сложих. След минута хубаво си измих лицето. Погледнах се.
И тогава го видях.
Стоеше в началото на коридора, пред големия рисуван портрет на Левски. Усетих, че и двамата ме гледат. Потръпнах.
Мъжът му подсказа, той разбута с лакти групичката ученици и тръгна към мен. Виковете на междучасието го подгониха. По-смелите задърпаха якето му и то се изхлузи.
Той продължи. Останалите се отдръпнаха и направиха път. Прескочи купа захвърлени чанти и застана пред мен.
По риза. С разкопчани горни две копчета. Ясно изрече дума по дума, но аз не чух.
Продължих да гледам там, където е ямката. Докато чуя звънеца.
Изтичах с моите дванайсет години.
Същата вечер той ме заведе на истинско кино.
Стефка Галева
Гр. Сандански
© Стефка Галева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ами какво да ти кажа! ИСТИНСКА СИ!!!
-
Чудесно.Това са и мои спомени ,които ме върна назад.И спомените ма майка ми от нейните спомени.И тя толкова млада през 1942/43 г., /15 годишна/,че като усетила допира на баща ми в пълния салон,скочила уплащена.И баща ми цял живот с насмешка и казваше ,че се уплашила влака на екрана да не я смачка.Тя,селско момиче,той отракан гражданин.Благодаря ти Стефке,че на този ден,ме върна към по-смешната страна от живота на родителите ми-Бог да ги прости.Днес е АРХАНГЕЛОВДЕН.
-
Понеделник! Прегръщам три талантливи и човечни жени. Поздрави
-
Топъл разказ...
Напомни ми първата любов с разказа си, Стефка, за което ти благодаря!
Поздрав! -
Ех тези спомени за отминали години...а продьлжение..
-
Както винаги загадъчна и аз да си го продължавам, но тук се крие чарът на твоите разкази!С поздрав, Стеф!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
мило и драго ми беше да прочета.
сърдечно те, прегръщам, Стефка.