6.11.2010 г., 19:29

Филм

1.2K 0 7
1 мин за четене

      В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.

      Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде?”. Никой не ме видя, но на часа пристигнах по скоро уплашена, отколкото влюбена.

      Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Аз и той – дванайсетгодишни, седим един до друг на дървени столове. Неумело и плахо си държим ръцете в очакване да стане още по-тъмно и да се целунем. Коленете ни изтръпват, а ние по детски шептим: „Обичам те! Обичам те!” Накланяме глави и филмът свършва. Лицата ни почервеняват, а сърцата туптят ли, туптят.

       Години наред разказвах на порасналата си дъщеря  за първото ми кино.

       А тя все ме питаше: ”Мамо, кой филм сте гледали?”

       Хубав, мамо, много хубав - ù отговарях аз: За влюбено момиче и влюбено момче.

       А аз години наред ходех на кино. Тъмна зала. Голям екран. Последен ред. Тапицираните столове до мен са празни. Прибирах се вкъщи, простирах прането, поливах цветята и чаках.

       Години наред го търсех. Променен телефон, променен адрес, нов и стар. Обадете се днеска, обадете се утре, след много недели.

       И когато се открихме, и когато той каза: "пътувам към теб", аз се обърках. Изтрих си грима. После пак го сложих. След минута хубаво си измих лицето. Погледнах се.

       И тогава го видях.

       Стоеше в началото на коридора, пред големия рисуван портрет на Левски. Усетих, че и двамата ме гледат. Потръпнах.

       Мъжът му подсказа, той разбута с лакти групичката ученици и тръгна към мен. Виковете на междучасието го подгониха. По-смелите задърпаха якето му и то се изхлузи.

       Той продължи. Останалите се отдръпнаха и направиха път. Прескочи купа захвърлени чанти и застана пред мен.

       По риза. С разкопчани горни две копчета. Ясно изрече дума по дума, но аз не чух.

       Продължих да гледам там, където е ямката. Докато чуя звънеца.

       Изтичах с моите дванайсет години.

       Същата вечер той ме заведе на истинско кино.

 

 

 

 

Стефка Галева

Гр. Сандански

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • върна и мен в спомените от някога...
    мило и драго ми беше да прочета.
    сърдечно те, прегръщам, Стефка.
  • Ами какво да ти кажа! ИСТИНСКА СИ!!!
  • Чудесно.Това са и мои спомени ,които ме върна назад.И спомените ма майка ми от нейните спомени.И тя толкова млада през 1942/43 г., /15 годишна/,че като усетила допира на баща ми в пълния салон,скочила уплащена.И баща ми цял живот с насмешка и казваше ,че се уплашила влака на екрана да не я смачка.Тя,селско момиче,той отракан гражданин.Благодаря ти Стефке,че на този ден,ме върна към по-смешната страна от живота на родителите ми-Бог да ги прости.Днес е АРХАНГЕЛОВДЕН.
  • Понеделник! Прегръщам три талантливи и човечни жени. Поздрави
  • Топъл разказ...
    Напомни ми първата любов с разказа си, Стефка, за което ти благодаря!
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...