***
Отивам на сватба, обута с официални обувки с платформи от полиуретан, които съм носила поне 10 лета подред и всичко е било нормално. По пътя към цветарския магазин усещам, че нещо се случва с обувките, чудя се какво ли е, но продължавам. Купувам букет и се качвам в такси. Тъкмо да кажа адреса, поглеждам си краката и виждам как подметките ми се ронят... Извинявам се на шофьора с обяснението, че обувките ми са се разпаднали и отивам до вкъщи да се преобуя...
***
Отиваме на разходка с детето до близката детска площадка и съм обута с чисто нови чехли. Докато седя на пейката, обаче, забелязвам, че на единия чехъл горната част е започнала да се разлепя от подметката. Е, казвам си, близо сме до вкъщи, все някак си " ще прецапам". Като тръгваме да се прибираме обаче минаваме покрай новострояща се сграда, където току що бяха излели асфалт. В момента, в който стъпих отгоре му въпросната подметка си остана залепена за асфалта... Изпратих детето до вкъщи да ми донесе обувки да се преобуя.
Занесох чехлите да ги зашият и вече няколко сезона си ги нося, но подметките са от полиуретан и е въпрос на време да ме предадат...
***
Обувам за първи път зимни обувки, подарени от колежка, която си ги е купила, но не ги е носила. С високи токове, (отново от полиуретан), много удобни, елегантни, чувствам се страхотно с тях! На работа ми се отчупва първо единия ток, след него и другия. Слизам до близкия железарски магазин и си купувам...галоши, за да изкарам работния ден. Още си ги ползвам за из квартала.
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados