За спомен...
от всеки по малко...
А утре кого ще видиш в огледалото -
себе си
или тях?
***
- Клара?
- Да?
- Помниш ли, когато бяхме на 6 години и три месеца? Помниш ли, че гледахме някакво детско филмче с рейнджъри?
- Помня, да.
- Помниш ли, че се питахме „ти кой си от рейнджърите?"
- Да, Неда, помня.
- Клара, ти кой си?
- Стига вече. Не сме на шест и три месеца.
- Знам. Ама все пак... Ти кой си? Какво си?
- Нали казват, че всички сме листи. Значи съм лист.
***
Добре, де. Щом казвате - лист съм.
Въпросът, който остава
(въпросите най-често остават)
е
точно какъв?
Ако съм бял,
ще ме напишете...
Ако сама напиша нещо върху себе си,
ще си намерите за мене гума,
а ако не - ще ме надраскате.
Защо ми е да бъда лист,
като все ще ме унищожите?
Защо ми е да бъда лист?
А на вас...
Защо ви е да драскате по чужди листи?
***
- Клара?
- Да?
- Ако си отида, ще ти бъде ли много тъжно за мен?
- Не.
- Добре. Защото си тръгвам. Сбогом.
- А преди това... Да ти нарисувам нещо на листа, а?
-Не!
- Съвсем малко... ей толкова?
- Добре...
-КАКВО ПРАВИШ? Както и да е...
© Алиса Todos los derechos reservados
Гледам - твоите връстници в сайта, а дори и доста по-възрастни - още пикаят на шумка.