Франкенщайн

За спомен...

от всеки по малко...

А утре кого ще видиш в огледалото - 

себе си

или тях?

***

-        Клара?

-        Да?

-        Помниш ли, когато бяхме на 6 години и три месеца? Помниш ли, че гледахме някакво детско филмче с рейнджъри?

-        Помня, да.

-        Помниш ли, че се питахме „ти кой си от рейнджърите?"

-        Да, Неда, помня.

-        Клара, ти кой си?

-        Стига вече. Не сме на шест и три месеца.

-        Знам. Ама все пак... Ти кой си? Какво си?

-        Нали казват, че всички сме листи. Значи съм лист.

 ***

Добре, де. Щом казвате - лист съм.

Въпросът, който остава

(въпросите най-често остават)

е

точно какъв?

Ако съм бял,

ще ме напишете...

Ако сама напиша нещо върху себе си,

ще си намерите за мене гума,

а ако не - ще ме надраскате.

Защо ми е да бъда лист,

като все ще ме унищожите?

Защо ми е да бъда лист?

А на вас...

Защо ви е да драскате по чужди листи?

***

- Клара?

- Да?

- Ако си отида, ще ти бъде ли много тъжно за мен?

- Не.

- Добре. Защото си тръгвам. Сбогом.

- А преди това... Да ти нарисувам нещо на листа, а?

-Не!

- Съвсем малко... ей толкова?

- Добре...

-КАКВО ПРАВИШ? Както и да е...