Фукушу (1). Въведение.

  Ако не бяха двамата едри японци в скъпи костюми, които стояха пред входа бих си помислил, че някак си съм се върнал назад във времето поне с три века. Колибата наричана ньока беше изработена изцяло от дърво. Зад нея се забелязваше традиционна градина сетагая с малко езеро. Ако затворя очи можех да си представя някой самурай изпълняващ кюджицу ( 2) на брега му. Наоколо бяха разпръснати разнородни по цвят и големина камъни, които придаваха колорит . Лeките каменни фенери исигари подредени по брега допълваха картината и създаваха усещане за комфорт. Поседях така няколко минути опитвайки си да доловя Тамаши - душата на мястото. Когато най- сетне понечих да вляза по - възрастният от двамата пазачи отмести красивата шоджи, сякаш се боеше, че глупавият чужденец може да повреди плъзгащата се врата. Кучият син нямаше как да знае, че се подвизавам в родината му от доста време и съм свикнал с повечето от нейните странности . Мъжът ме покани с лек поклон. Поредната древна традиция, достигнала до наши дни. Вярва се, че всеки дом си има собствен ками - дух пазител, който следи за безопасността на мястото и здравето на неговите обитатели. По тази причина домакинът винаги трябва да изчаква гостите пред входа и да ги посреща с поклон, отваряйки вратата с дясната ръка. По този начин дава да се разбере, че новодошлите са очаквани и нямат лоши намерения. Колкото и абсурдно да изглежда обичаят все още се практикува на много места. Докато мъжагата ми се кланяше успях да забележа, че разполага с боен нож от испанска стомана. Оръжието беше добро, но човекът който го носеше не представляваше сериозна заплаха. Въпреки че определено беше силен, движенията му бяха твърде бавни а стойката прекалено отпусната. Допусках, че и колегата му е въоръжен по подобен начин, но е малко по - подвижен. Ако нещата се объркат, трябваше да неутрализирам първо него. При все че и двамата бяха по - млади от мен а и аз нямах оръжие бих могъл да се справя с тях за не повече от минута, ако възникнеше подобна необходимост. Но силно се надявах да не се стигне дотам. На света има достатъчно хора, които биха се радвали да ме видят мъртъв и не желаех да добавям нови имена към списъка.

   Казвам се Филип Клейтън, бивш сержант от морската пехота и  настоящ ликвидатор на " проблеми".  Ако се случи човек да седи до мен  метрото или се засечем някъде из безбройните улици на Токио ще види просто атлетичен мъж наскоро преминал петдесетте. Косата ми е леко прошарена и винаги подстригана по войнишки късо а лицето ми с нищо не се отличава от това на хиляди други туристи, скитащи из Япония . Никой не би допуснал,че съм някогашен военен, камо ли че на сметката ми се водят над петдесет трупа.  Историята ми е твърде дълга и объркана, за да я опиша накратко. Всъщност понякога сам се питам как стигнах дотук. Достатъчно е да кажем, че в основата на всичките ми премеждия стоят брат ми  и жена на която държа а следите  от работата ми могат да бъдат открити  както в родината ми, така и в някои части на Европа. Озовах се в тази древна страна преди около седем години, поради независещи от мен причини и няма изгледи да я напусна скоро. Просто  " земята на боговете " е едно от малкото останали места,където се чувствам в относителна безопасност... засега.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бележки :

1. Фукушу  - отмъщение, вендета

2. Кюджицу - Изключително сложна система от медитативни, дихателни и двигателни упражнения, използвана от самураите в средновековна Япония, целяща да осигури пълен контрол върху тялото и ума. Съществува бойно изкуство ( кюдо) което носи същото име и се базира на запазени части от нея.