Ако не бяха двамата едри японци в скъпи костюми, които стояха пред входа бих си помислил, че някак си съм се върнал назад във времето поне с три века. Колибата наричана ньока беше изработена изцяло от дърво. Зад нея се забелязваше традиционна градина сетагая с малко езеро. Ако затворя очи можех да си представя някой самурай изпълняващ кюджицу ( 2) на брега му. Наоколо бяха разпръснати разнородни по цвят и големина камъни, които придаваха колорит . Лeките каменни фенери исигари подредени по брега допълваха картината и създаваха усещане за комфорт. Поседях така няколко минути опитвайки си да доловя Тамаши - душата на мястото. Когато най- сетне понечих да вляза по - възрастният от двамата пазачи отмести красивата шоджи, сякаш се боеше, че глупавият чужденец може да повреди плъзгащата се врата. Кучият син нямаше как да знае, че се подвизавам в родината му от доста време и съм свикнал с повечето от нейните странности . Мъжът ме покани с лек поклон. Поредната древна традиция, достигнала до н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.