Галошите

- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…

Дядо Гочо ме преметна:

- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мажeш със сажди …

Намацах ги, ама всичко охлепах с чернилка и баба ме подбра с метлата:

- А, бре,чумо недна, зат’ва ли ти купих тия галоши, та да ми съсипеш хасъра!... Кой ти даде тоя акъл!...

Сега вечер само ги забърсвам с мокър парцал и оставям зад вратата, до метлата…

Заран навивам навуща и ги нахлузвам, вместо цървули – бели навуща, черни тасми, опнат брич, лъскави галоши!... Кой като мене - нарамвам торбата с тетрадки и учебници, стискам мастилница в ръка, че инак се отпушва и торбата посинява барабар с гърба ми…

От мерак да се изфукам с новата премяна, нарочно подранявам за училище. Само Тра́ктата Колю ме превари - грабнал една къса сопа и налага тенекиения улук в единия край на училището…

Какво ми остава, освен да подхвана другото кюше – взех паднал кол от оградата и налагам с две ръце другата водосточна тръба!...

Селото ечи на тенеке, врабците бягат уплашени, малките деца подскачат в съня си, ние удряме, та не кандисваме...

И всичко това в седем сутринта…

Улуците вече са куп ламарина, но ние не спираме!... Ако някой ми дръпне ухо и пита що го правя, няма да мога да кажа:

 – Отде да знам що, ей тъй - да се чуе, питай Трактата…

Колко време удряме, никой не знае!... По едно време усещам някой ми къса ухото и отлепя от земята като торба, после изсвистя шамар, та чак очите ми светнаха!... Когато проглеждам замъглено и влажно, пред мен стои Радин - директорът на училището!...

- Защо рушиш, бе, сине майчин!...

- А, де!... – казвам и подсмърчам.