5.02.2015 г., 1:12

Галошите - фрагмент

1.1K 0 0
1 мин за четене

Галошите

- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…

 

Дядо Гочо ме преметна:

- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мажeш със сажди …

Намацах ги, ама всичко охлепах с чернилка и баба ме подбра с метлата:

- А, бре,чумо недна, зат’ва ли ти купих тия галоши, та да ми съсипеш хасъра!... Кой ти даде тоя акъл!...

Сега вечер само ги забърсвам с мокър парцал и оставям зад вратата, до метлата…

Заран навивам навуща и ги нахлузвам, вместо цървули – бели навуща, черни тасми, опнат брич, лъскави галоши!... Кой като мене - нарамвам торбата с тетрадки и учебници, стискам мастилница в ръка, че инак се отпушва и торбата посинява барабар с гърба ми…

От мерак да се изфукам с новата премяна, нарочно подранявам за училище. Само Тра́ктата Колю ме превари - грабнал една къса сопа и налага тенекиения улук в единия край на училището…

Какво ми остава, освен да подхвана другото кюше – взех паднал кол от оградата и налагам с две ръце другата водосточна тръба!...

Селото ечи на тенеке, врабците бягат уплашени, малките деца подскачат в съня си, ние удряме, та не кандисваме...

И всичко това в седем сутринта…

Улуците вече са куп ламарина, но ние не спираме!... Ако някой ми дръпне ухо и пита що го правя, няма да мога да кажа:

 – Отде да знам що, ей тъй - да се чуе, питай Трактата…

Колко време удряме, никой не знае!... По едно време усещам някой ми къса ухото и отлепя от земята като торба, после изсвистя шамар, та чак очите ми светнаха!... Когато проглеждам замъглено и влажно, пред мен стои Радин - директорът на училището!...

- Защо рушиш, бе, сине майчин!...

- А, де!... – казвам и подсмърчам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...