Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не попадне на правилната. А те всички изглеждаха еднакви.
"Е, какво пък, ще започна от първата.."
Застана пред първата врата от ляво и сложи ръка на дръжката - беше златиста брава с формата на змей. Хлътна надолу изумително лесно и тихичко щракна.
Озова се в стерилно бяла, празна стая, в средата на която ярко изпъкваше дребна фигура свита на топка. Момичето плахо направи няколко крачки напред. Фигурата бе покрита с някакви сиви, износени дрипи и леко потрепваше. Долови хлипане и подсмърчане и различи хилавото човешко тяло под дрипите, седнало свито на кълбо с глава скрита зад свитите в коленете крака.
- Хей.. Добре ли си?
Фигурата се сепна и хлипането секна - бавно се подаде детско личице обрам ...