Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в началото на девети клас ни изпратиха на бригада за грозде в споменатото село.
Когато три години по-късно се озовах в Елховската кашимерия, обръщението "шоп-е" си беше нещо традиционно. След още две години вече бях студент във ВИАС, и „ей, шоп-е” чат-пат продължаваше да се чува... Не че ми правеше някакво впечатление, де... може би защото просто не знаех що е това шоп...
След като се дипломирах през май, деветдесет и четвърта, лятото изкарах на Приморско при едни приятели като помощник, първоначално правейки палачинки и в последствие разливайки питиета на импровизирания бар в една каравана. Безименното ни заведение, намиращо се точно срещу тогавашното лятно кино, и в съседство с кметството на ...