Няколко часа по-късно…
Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стаята цареше мрак и отново сенки и фигури бяха заприиждали из нея. Те се разхождаха най-спокойно и успяваха да формират всякакви фигури и други от този вид естество. Луната се показваше през прозореца и осветяваше всичко над нея. Завесите до прозорецът,леко се полъхваха,не знайно как и откъде. Лунна светлина за обходи част от тъмния,скърцащ под. Ярки звезди сега красяха нощното небе-някои падаха,за да сбъдват нечии човешкш желания,други продължаваха да стоят все така,гордо стоящи,блестящи и никога не угасваха,дори и за един звезден миг,а трети изчезваха за кратко и наново се появяваха,но...на различни места. Незнайно защо,страхът у Алис,все още се беше здраво загнездил в нея-тя бе сама. Отново ...