Няколко часа по-късно…

     Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стаята цареше мрак и отново сенки и фигури бяха заприиждали из нея. Те се разхождаха най-спокойно и успяваха да формират всякакви фигури и други от този вид естество. Луната се показваше през прозореца и осветяваше всичко над нея. Завесите до прозорецът,леко се полъхваха,не знайно как и откъде. Лунна светлина за обходи част от тъмния,скърцащ под. Ярки звезди сега красяха нощното небе-някои падаха,за да сбъдват нечии човешкш желания,други продължаваха да стоят все така,гордо стоящи,блестящи и никога не угасваха,дори и за един звезден миг,а трети изчезваха за кратко и наново се появяваха,но...на различни места. Незнайно защо,страхът у Алис,все още се беше здраво загнездил в нея-тя бе сама. Отново погледна към Луната-бе фаза Пълнолуние. Донякъде,това даваше основание за нейното чувство на страх и нервност,безпокойство и безизходица,но и донякъде-не. Нещо не беше както трябва. Мислейки си за това,тя изведнъж ожадня. Почувства силна жажда и голямо желание да се нагълта с вода. Устата й бе ,,прашна”,а устните й бяха сухи и напукани. Тя облиза устните си и реши,водена от инстинкта си в момента за жажда за вода,да отиде до кухнята и да си налее вода. Стана от леглото и бавно,плахо,но решително отключи вратата на помещението. Превъртя ключалката един път,после втори път и накрая трети-да,беше се заключила цели три пъти! Затвори вратата след себе си и се отправи към кухнята.Премина през тъмния,плашещ коридор и се шмугна в кухненското помещение. Загледа се и след известно време,търсене на вода,най-накрая откри голяма бутилка с вода. За нея това бе сякаш бе открила чисто злато! Сякаш бе попаднала на самия рай! Докато търсеше вода,тя бе попаднала само на прибори за хранене,на поставки за чаши и чинии,разбира се,няма как,бе попаднала и на чинии,и на чаши-всякакви по цвят и най-различни по форма,и пшроизводство-едни бяха пластмасови,други хартиени,трети стъклени. Бързо взе една малка,стъклена чаша,отвори капачката на бутилката с прясна,хладна вода и си наля щедро-пълна чаша догоре. За момент почувства някакъв неузнаваем прилив на енергия,прилив на жизненост,прилив на щастие и живот. Отпи жадно чашата си,налята с вкусна за нея вода и я остави на плота.Преди обаче да се обърне,някой зад нея я попита: 

    -Алис,какво правиш тук по това време? Защо не си легнала?-попита гласът. Тя бързо се обърна и видя пред себе си Господарят. Тя се стъписа и смрази като,направена сякаш като по поръчка,восъчна женска статуетка. Не можеше да го погледне в очите,не и след това,което се бе случило между тях двамата в обора на конюшнята. Ами,след като се бяха целунала,докоснали интимните си сфери така близо,плътно една до друга,това означаваше ли,че може да стигнат и до по-далеч?Какво се случваше между тях двамата? Какво в този необикновен миг ставаше между него и нея? Тя бе просто объркана по отношение на този въпрос. Мислите й,обаче скоро бяха прекъснати.  

    -Алис-повтори той,този  път гледайки я право в сините, приличащи едновременно и като на безкрайния,обширен,бурен морски океан,и като малки,блестящи бисери,по-скоро мъниста,с техния цвят. Роджър,изгубил се за миг в тях,продължи:

    -Защо си станала?

  -Аз...ожаднях и..= дойдох да си вземе вода-отговори му тя.-Ще се връщам в стаята. Но сякаш,друго желание се четеше в нейните бурни,сини очи. Двамата постояха така,вгледани един в друг-поне минута. Алис накрая,реши да се обърне и да си тръгне. Роджър,незнайно защо,прехапа яростно устни,но този път,вместо да я докосне,за да я спре,той мигом й проговори:

   -Не си тръгвай,моля те! Остани!-гласът му бе толкова умолителен,че бе цяло предизвикателство за русокосата девойка да му откаже. Тя помисли-от една страна не искаше да го вижда заради това,което се случи между тях при конете,а от друга искаше,защото по някакъв начин,с него тя се чувстваше като в безопасност,направо в безопасност,сякаш нищо не можеше да я нарани,освен,може би,той самия. Алис рече:

 -Ще остана с Вас,но Ви предупреждавам,осмелите ли се да ме докоснете както онзи път,наистина ще се оплача на полицията от Вас!

   -За това,искрено Ви моля,Госпожице Алис,да ми простите!-каза й Мастарът,покланяйки й се,като жест за прошка. -А сега,елате с мен!-допълни най-спокойно и учтиво той. Алис се поколеба,но после реши,че нищо не може да се случи. Двамата тръгнаха от кухнята и се запътиха към горните стълби,отвеждащи на втория етаж. Ни една дума,никой от тях не изрече,докато вървяха. Стигнаха до стаята му. Господарят отключи вратата на стаята си и я отвори бавно,широко,давайки предимство първо на момичето. То,обаче не помръдна. Думите му,които изрече,когато бяха в конюшнята,веднага се заиграха в мислите й-,,Определено исках да го направим,особено в стаята ми”. Та той затова ли я доведе отново тук? Секс ли искаше от нея или направо щеше да я изнасили? Горката,тя ни най-малко имаше представа,че до нея стоеше сериен,от години издирващ се от полицията,изнасилвач,крадец и най-вече,убиец. Горката! Тя бе здраво притиснала ръцете и лактите си в близост до гърдите си,а сърцето й набираше неописуема,сърдечна скорост. Младият мъж видя разколебание в очите и душата й. Можеше дори да усети учестеният й пулс на сърцето и така затаеният,дълбоко някъде в белите й дробове,въздух. Той веднага се сети какво я притеснява.

  -Не се притеснявайте! Няма да го правим!-каза й той. Тя,чувайки това,бързо поруменя и се опита да скрие неудобството си.

    -Затова ли се боите да влезете?-продължи да разпитва мъжът.

   -Аз...съжалявам-нищо друго девойката не успя да каже. Господарят,обаче вече беше предвидил отдавна,отдавна това. И за него,това да бъде мил и добър,търпелив към това нежно същество,бе вече негова всеотдайна задача,която изпълняваше от все сърце.

   -Тогава-продължи да говори той,затваряйки вратата,заключвайки я-да отидем долу да седнем в хола. Какво ще кажете?

    -Може.

  -Тогава,след Вас.

 -Благодаря Ви-допълни синеоката девойка.  Двамата се насочиха към долния етаж,слизайки бавно по стълбите на имението. Отправиха се към хола,който беше съвсем близо до кухнята.Седнаха на един разположен диван,разбира се,за по-вероятна безопасност,на страна един от друг. Роджър бе седнал отляво,а Алис бе седнала отдясно. Стояха на тъмно. Цареше пуста тишина.Изведнъж силна гръмотевица разтърси небето. Младата девойка,забравяйки,че е сама,веднага скокна от мястото си като заек и погледна уплашено през прозорецът,намиращ се от нейната страна. Чу се смях-смехът на младият англичанин.

    -Страх ли Ви е от гръмотевици,Госпожице Алис?-попита я той,все още смеейки се на нейната лесна плахост.

   -Малко-отговори му тихо тя.

  -Искате ли да отида да взема някаква свещ,за да стане светло?-продължи да говори Роджър.

   -Не,благодаря Ви все пак. Тя се заразхожда нервно из холското помещение,вторачене по-скоро в пода на стаята,отколкото в самия въздух. Девойката не издържа и се обърна към мъжът,не спиращ да я гледа,така както преди малко.

   -Прощавайте,че питам,но…

   -Питайте тогава-каза й той с доловима насмешка в гласа.

  -Знаете ли къде са всички?

  -О,някои от тях останаха в града,други в селото.

   -Защо?-попита го тя.

   -Ами,в града… има вероятност да се е случило нещо лошо и някой от тях да е станал свидетел на събитието.

-Да не би да се опитвате да ми кажете,че те са в районното?-зададе поредният си въпрос,Алис. Роджър,обаче не отговори,само леко,едва-едва,поклати глава положително. В този случай тишината говореше много повече спрямо неизречените думи.

   -А в селото? И там ли е станало нещо?

   -Не знам-отговори сухо Господарят.-Максимус и Сефра ме помолиха да отидат до селото,за да видят близките си,а що се отнася до другите-ами,Мариян,,Оливия,Оугъст,всички те сега са там в града,предполагам ги разпитват.

 -Мислите ли,че ще се върнат? Гласът на синеокото момиче проговори болезнено,болезнено. Тъжна глъчка се бе настанила в него.

 -Надявам се.  Алис се бе уплашила,усещаше страхът отново да напира в нея-най-вече заради хората,които бе обикнала толкова много много,а то бе за кратко време. Роджър,гледайки я със свито сърце й каза:

 -Ела тук при мен,седни! Чуваха се само подсмърквания и хлипания,които за първи път в тази сграда,не бяха причинени от звярът,живеещ в нея. Той стана и протегна бавно едната си ръка,в опит да хване нечия, на плачещата по своите приятели,девойка,намиращи се сега,далеч,далеч. Другата му ръка обви инстинктивно малката й,тънка талия. Вече бяха оново притиснати,слепени,плътно застанали един до друг като в конюшнята. Лицата им бяха на една и съща линия,но едно от тях не смееше да обърне поглед към другото,а просто,предадено на слабостта от болката и раната,зарови глава в гърдите на другото. Роджър не знаеше как да постъпи,затова просто реши да останат така-прави,един до друг. Сетне,когато русокосото момиче със сини очи се успокои,те седнаха отново на дивата. Този път,обаче никой не спази дистанция. Тя бе в обятията му и той бе в нейните също,а по-късно,бе легнала по гръб с положена в неговия скут глава. Тя го попита:

 -Господарю?

 -Да?

 -Как се казвате,ако може да попитам? Той бе изумен от това,че някой иска да научи името му. Никой до този момент не се бе осмелил,ама никога, да му зададе този въпрос.Някои хора не знаеха как той се казва,други,обаче,да,чули от клюките и интригите,които се въртяха сега из града и едновременно с това,и в малкото село. 

   -Роджър,казвам се Роджър,малката ми-допълни той,ухилвайки се широко,гледайки я в същото време в неизмеримите очи. Тя отново се изчерви и сложи  ръка на лицето си,опитвайки се да прикрие руменината,заплувала по двете й бузи. Не се стеснявай да ми говориш на ти. Няма никакъв проблем.

   -Не,не може така. Грешите. Вие сте мой Господар,а аз съм просто една прислужница,дори това,което се случи там..-мъжът се досети накъде бие девойката-и тава,което се случва в момента,не е редно да се прави.-продължи да говори Алис. Тя бързо се надигна от скута му и понеже да се изправи,да стане,ала бе хваната здраво за ръката и дръпната към...него-звярът,от който всеки настръхваше,когато станеше дума за него или пък се произнасяше неговото име, и така лудо възлюбеният й в момента. Той я положи да седне до него от лявата му страна и бързо обърна глава към нея,изричайки влюбено,влюбено:

  -Не разбираш! Нищо от това,което с  случи е нещо грешно. Ти Алис,за мен ти не си просто една прислужница,ти си много повече за мен,отколкото си мислиш и предполагаш. Толкова много искам да ти го кажа,но..мисля,че не е сега момента,когато трябва да ти го признавам.

 -Роджър,какво имаш предвид това?-попита го недоумявайки младата жена.

 -Някой ден ще ти кажа какво имам предвид. Но сега,истината за мен ,не знам за теб дали,надявам се само,но за мен е,че аз съм страшно влюбен в теб. Караш ме просто да подлудявам. Боже! Дори,само когато помисля за теб,когато чуя някой да произнася името ти или да те търси,когато те виждам…. боже.!-хвана се той за главата.

 -Какво има? Какво означава това?-продължи да го пита тя.

 -Боже,така ме възбуждаш,че…

-Роджър?

-Караш ме да ходя така,така...втвърден,че боли накрая,силно,но сладко. Роджър стана от дивана и застана с гръб към нея.Усети как членът му набъбна като восъчен ствол и усети силен порив да се изпразни,но се сдържа. Не искаше да се показва като животно,а като истински мъж.  Алис бе вцепенена от чутото-нима той я харесваше,нима бе твърде сексуално привлечен към нея? Тя искаше да узнае. Приближи се до него и го погледна. Той не издържа. Изкушението бе твърде голямо,за да му се противопостави. Бързо я хвана и я подкара към стълбите. Качиха се на втория етаж,а от там се отправиха към неговата стая. Той отново извади ключа от малкия си,тесен джоб на панталоните си,вкара го в ключалката,завъртя го веднъж,после два пъти и вратата се отвори. Бързо затвори след себе си и се насочи към Алис.  Тя усети странен и в същото време леко приятен порив в най-чувствителната си точка от тялото си,намиращо се точно под гащичките й. Роджър бавно,но настоятелно запристъпа към нея и тя започна да отстъпва назад. Накрая бе приклещена към една от студените,твърди стени до бюрото му. Мъжът огледа жената,която сега стоеше до него. Огледа първо очите й,в които се четяха страх и неувереност,огледа руменината,появила се като нарисувана,червена боя,огледа устните й,които в този момент бяха леко притворени и в същото време така дяволски изкусителни. Тя бе негова ,дяволска изкусителка. Накрая погледът му спря на деколтето й. О,Алис! Преди да се засече с Роджър в кухнята тя бе заспала в общата стая на нейните,в този момент,отсъстващи приятели.,носейки същите дрехи,с които бе,когато се завърна от път и конюшнята. Ризата й бе откопчана твърде съблазнително-полу оголената й гръд сега рязко се спускаше и надигаше от толкова много преливащи емоции-най-вече чувство на вълнение и необясним,изгарящ като фойерверка в небето,трепет. Трепет,който се разнасяше по цялото тяло-от там до всичките му части,включително онази чувствителна  точица. Роджър също го чувстваше. Бързо отмести поглед от гърдите на девойката и без да дава право на нейна дума,вече беше впил устни в нейните. Девойката,обаче не се отдръпна. Осъзнаваше,че не е редно,но изкушението бе отново твърде голямо,също за нея. Тя отвори устнички и Роджър веднага се възползва от това,като вкара езика си в игра. Ръцете му зашариха по тяло й,а интимната му област бе крайно притисната към тази на момичето. Всичко това накара девойчето да издава и издава стонове на силна възбуда и удоволствие. Стон след стон-това ужасно много му се хареса. Прехапвайки устните й,обаче стонът се превърна във вик от още по-силна,предизвикана възбуда. Двамата изведнъж се озоваха на голямото му,обширно легло. Започна силна любовна прелюдия,но тя бе  веднага прекъсната. Алис отдръпна от себе си Роджър,слагайки ръка на мъжките му,мускулести  гърди и с глас,озвучен от възбуда,му проговори запъхтяно на пресекулки:

   -Ро-ро-роджър! Трябва да спрем! Ох,бедната! Бе останала без никакъв дъх от толкова много разгорещено раздаване на взаимни ласки по целуване. Той,задъхан също като нея я попита:

 -Защо,не ти ли хареса? 

   -Хареса ми,харесва ми ужасно много това,което правим,но…-продължи да говори момичето.

  -Но? Роджър не бе ядосан,бе просто любопитен да разбере защо нежната му половинка бе решила да прекратят любовните си ласки. Тя го погледна несигурно в очите и постави ръка на гърдите си,стискайки здраво полу откопчаната си риза-знак на голямо емоционално объркване,притеснение и напрежение. Роджър осъзна това,усмихна се сладко  и я прегърна силно,след което й каза:

-Кажи ми,не се притеснявай от нищо!

-Аз...просто не мисля,че сега е времето,когато ние трябва да….

 -Да го правим?-зададе той към нея следния въпрос,допълвайки нейните неказани думи.

   -Да-поклати тя глава.

   -Добре,но ми кажи честно. Само за това ли не искаш да се стига до там или….

-Какво имаш предвид-запита го девойката.

-Алис,невинността ти запазена ли е? Девствена ли си?

  -Да…

  -Благодаря ти,че ми каза. Помни,следващият път няма да мога да се удържа,но повярвай ми,ще се постарая никак да не те боли-изричайки това,той я целуна страстно по челото. Двамата постояха така прегърнати,стоящи тихомълком. Но Алис знаеше,че трябва да се върне в общата стая на долния етаж.

   -Родж,трябва да се върна долу-проговори му тя.

  -Защо? Не ти ли харесва да си лежим просто така,сгушени един до друг?-запита я той.

-Напротив,много ми харесва,но помисли,когато другите се върнат,едва ли би било приятна изненада,ако ни видят и разберат,че двамата лежим и се прегръщаме в едно легло,при това твоето. Това го накара да се замисли за известно време. 

   -Но ние не правим нищо лошо-само лежим,нищо повече-оправда се той като малко,разсърдено дете. Алис се засмя на физиономията му и го разроши по кестенявата коса. След което,го целуна по бузата-страстно и пламенно. Това донякъде го накара да размисли и той й даде позволение да се върне в стаята. 

  Сега Алис спеше на своето легло,но все още усещаше приятния мъжки аромата,оставен от нейния възлюбен. Е,същото можеше да се каже и за него. Той лежеше на  своето легло и също усещаше като възлюбената си нейния женски обожателен аромат. Една любов в този миг се зароди,пламнаха силно две влюбени искри,пламъци се разгориха като огън в техните млади  души и двете им сърца сега,жадуваха силно,взаимно, едно,да се слеят и усетят на мига.                    

……………………………………………………………………………………………………………………………....................................................................

    На сутринта,слава богу,се върнаха и прислугите. Само че,един от тях липсваше,а по лицата на останалите,личаха следи от ронени,тежки,горчиви сълзи-Маркъс го нямаше. Алис бе в кухнята и веднага ги забеляза.Господарят Роджър,тъкмо слизаше по стълбите. Двамата се спогледаха учудени от гледката и бързо при скокнаха до входната врата,за да я отворят. Отваряйки я,всички стояха с навъсени към земята глави,а Сефра само се хвърли в обятията на Алис и силно проплака,заронила капчици вода. Тя и Господарят им помогнаха да се настанят,чак по-късно,след като проведоха разговор-първо Али със трите,плачещи от мъка,жени,после Роджър със скърбящите другари на непоявилият се мъж. Накрая всички се събраха в кухнята и стана ясно,че всички са били повикани в града,за да дадат показания-Маркъс….,Маркъс бе учистен!