Главоболие

        Здравейте, драги читатели!

      Аз така, от време,  понякога не точно навреме решавам да споделя душевните си терзания с вас. Този път обаче душичката ми е чиста, но от известно време имам главоболие. Та  не се сърдете, но изпитах цялата  фармацевтична  индустрия върху русата си глава, не оставих знахари, баячки, врачки, даже и куршум си лях, не помага и не помага. Накрая си помислих, помислих… Ще кажете сега – „тая пък, не стига, че  се хвали, че е руса, ами и мисли”, но уверявам ви от време, понякога  дори навреме, ме спохождат някои съобщения от Космоса, правят късо съединение и като ми текне една мисъл, като буйна река е, ви казвам, толкова пълноводна.

      Да, обаче установих, че не само аз получавам сигнали от Космоса, ами и други човешки индивиди. Един ден се събуждам и какво си мислите, посягам към белия лист и молива, стих да пиша (сигурно сте забравили, но съм споделяла с вас колко ненадмината поетеса съм), а почвам да смятам. То  делих, умножавах, събирах, изваждах, даже реших едно уравнение с дължина  97,3 метра. Така се възхитих от себе си, че си направих труда да го измеря с шивашкия метър, затова знам колко дълго беше. Обаче в един момент ми проблесна нещо – ама това май не съм аз. Явно съобщението е било предназначено за друг.  Ай, ще му се е невидяло, ами сега, ако пък моите съобщения е получил той, току виж станал по-велик поет от мен. А, не! Тая работа няма да стане. Почнах аз космическо разследване. Не може така, моите съобщения да се пращат на друг, че да ме засенчва. Не се е родил този, дето ще свети повече от мен като крушка. Не се е и точка!

      Настроих цялата си енергия, за да разбера  какво недоразумение се случва в този Космос.  Ми то ужас, ужас ви казвам, като са се объркали съобщенията, така са се объркали,  че всичките се получават от един индивид.  Боже, какво да ви кажа, драги читатели... Този индивид  толкова е повярвал на чуждите съобщения, че в момента е гений. Гений, ви казвам.  Явно в детството си  често се е прибирал понабит от играта на стражари и апаши и сега размахва един  рицарски меч. Светещ и по-голям от този на крал Артур (Артур може да е крал, ама никога нищо не е открадвал, така да знаете). Викам си, ами сега, пръкна се боец за справедливост. А то за къде сме само с една гола справедливост.  Насочвам аз енергията си. Не може така, това съобщение, трябва да си върви при рицарите, не при някакъв си индивид. С  хиляди, не хиляди,  умножени по хиляди (нали вече мога да смятам)  усилия, смених посоката му. Обаче  тоя  Космос не спря да се бърка.  Влагам цялото си енергийно поле и какво си мислите разкривам? Същият този  индивид се мъчи да пребори една вятърна мелница. Боже, сега пък Дон Кихот! Казвам ви, този Космос е способен да побърка човек. Виждам, че покрай него пълно с Дулсинеи, ама няма кон, и катър даже няма, че не може и да язди, а за Панчовци обявил конкурс моля ви се, че и обяви  разлепил. А, не! Тоя няма да бъде и  дон Кихот. Не става и за това, и  точка!  Насочвам аз енергията си, дано този Космос най-после  влезе в час. То какво?  Нищо и половина. Сега пък този, получил съобщение, че трябва да се облича в черно като Батман и да спасява  света и красавиците. Ама пусто годинките му твърде много и  Космосът му отредил  да е като Бонд, ама в пенсионна възраст, избаран, изтупан – в черно и ризата, и вратовръзката му, за чепика да не говорим  - всичко в черно.  Черен Бонд. Запазен патент. Дето не го сееш, там никне.  Хубаво, но не ми хареса.  Нещо работата отиваше на забравяне – тръгва нанякъде, пък се посява другаде. Няма да стане тая работа. Пак събирам  цялата си енергия,  с надеждата  тия съобщения от Космоса най-накрая да вземат да се получават по предназначение. И какво си мислите? Въпросният прописа. Стихове, моля ви се. Тоя Космос така се обърка, че индивидът, така се пристрасти към това писане,   ту пишеше по вертикалата, ту по хоризонталата.  Нечувано и невиждано, небленувано, че даже и в кошмари несънувано.  Пише ви казвам, като спре  стихотворната стъпка, почва коментарната. Викам си, Боже Господи, дано тоя и не пропее, щото в кратките паузи на неписане  преравяше информацията в  Гугъл (трябваше да е на велико ниво) и виждах как  се пристрастява към музиката. Дано  Космосът не му прати съобщение да пропее, че и Миланската скала ще му е малка за изява.

     Ей, казвам ви, тоя Космос  така обърква съобщенията си понякога, че почва да ме боли глава и от нищо не минава.  Внимавайте, моля ви се и се пазете от съобщения предназначени за друг.

     Ох, добре, че споделих с вас. Малко се разсеях, а и явно Космосът   прочете споделеното и си взе бележка. Току-що получих съобщение, че в  МОЛ-а са пуснали  рокли на розови  цветенца и обувчици – белички с розова панделка. Моментално главоболието ми мина, възмущението също. Бягам, че да не свършат.

     Да му мисли мъжът ми, какви хапчета ще си търси, като получи съобщение за сметката.