Здравейте, драги читатели!
Аз така, от време, понякога не точно навреме решавам да споделя душевните си терзания с вас. Този път обаче душичката ми е чиста, но от известно време имам главоболие. Та не се сърдете, но изпитах цялата фармацевтична индустрия върху русата си глава, не оставих знахари, баячки, врачки, даже и куршум си лях, не помага и не помага. Накрая си помислих, помислих… Ще кажете сега – „тая пък, не стига, че се хвали, че е руса, ами и мисли”, но уверявам ви от време, понякога дори навреме, ме спохождат някои съобщения от Космоса, правят късо съединение и като ми текне една мисъл, като буйна река е, ви казвам, толкова пълноводна.
Да, обаче установих, че не само аз получавам сигнали от Космоса, ами и други човешки индивиди. Един ден се събуждам и какво си мислите, посягам към белия лист и молива, стих да пиша (сигурно сте забравили, но съм споделяла с вас колко ненадмината поетеса съм), а почвам да смятам. То делих, умножавах, събирах, изваждах, даже реших едно уравнение ...