Глупавият шут
Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питали нещо не отговарял, защото не разбирал целта на въпроса или се страхувал да не отговори нещо глупаво. Така си спестявал допълнителни подигравки. Водил простичък живот, докато не попаднал на една грозна сцена. Било полунощ и мрачните улици пустеели. Двама разбойници се опитвали да съборят от коня млада дама облечена в скъпи и елегантни дрехи. Явно искали да я оберат и обезчестят. Шутът бил възмутен от видяното и веднага се притекъл на помощ на ужасената девойка. Понеже не му идвало на акъла какво да прави, започнал да пее и да гримасничи пред разбойниците. Мислел, че ако ги разсмее те ще си тръгнат весели и щастливи. За съжаление мъжете не реагирали по този начин. Започнали да го ругаят и бият. В суматохата момичето пришпорило своя кон и избягало към двореца. Разбойниците се разгневили още повече и пребили шутът за наказание.
Изминали няколко дни и глупавият шут бил извикан в замъка. Оказало се, че спасената девойка е царската дъщеря. Владетелят искал да му благодари, че е помогнал на единственото му дете.
- Каква награда искаш за сторената добрина от теб, момко? Ще изпълня всяко твое желание. заявил царят.
Всички присъстващи с любопитство чакали отговора на шута. Но той мълчал.
Владетелят си помислил.: Този човек е много умен. Не казва нищо, защото ако поиска много пари ще ме ядоса със своята алчност, а себе си ще злепостави. Ако го даря с нещо дребно ще обидя дъщеря си, че не ценя живота й, а поданиците ще ме мислят за неблагодарник.
И така разсъждавайки царят решил:
- Ще ти дам един сандък със злато и ще те направя мой съветник. Имам нужда от такъв безкористен и смел човек като теб.
Шутът се поклонил и благодарил най-искрено на владетеля. Така се превърнал в един от най- заможните и влиятелни мъже в царството. Много от тези, които му се присмивали сега го дарявали със скъпи подаръци. Опитвали се да получат неговото благоразположение. Понеже приемал подаръците мълчаливо те си мислели, че е злопаметен и след време му поднасяли още по-големи и скъпи дарове. Никой не знаел как и за какво съветва царят, защото шутът бил все така неразговорлив и потаен. Някои предполагали, че само го разсмива с тъпите си шеги и прости песнички. Други си мислели, че целта му е да го изслушва и утешава. Но никой не отричал неоспоримата истина, че за глупака мълчанието е истинско злато.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Вече няма да те чета за "Лека нощ" , а за "Добро утро!" (няма да си призная защо обаче) ! Леко пишеш но пък дълбоко сееш ! Хубаво ми е на твоята страничка и това си е! Благодаря!
-
Благодаря ти! Някои политически персонажи ме вдъхновиха.😉
-
Много интересна и забавна история
-
Приготви и за мен един сандък със злато и ще бъда много мълчалива.
Тя сентенцията ти е хубава ама няма кой да я спазва. -
Вале, може ли и аз да членувам? Ще напиша кодекса на движението "Как се гледа умно и мълчи умно" . Ще имаме голям успех!
Разсмя ме. -
Благодаря ти, Роси! Най-трудно е да мълчиш, когато не те питат. Поздрави!
-
" Мълчанието не винаги показва присъствие на ум, но доказва отсъствие на глупост." Хареса ми! Поздравления!
-
Благодаря ти, Стойчо! Правилно си се досетил. Радвам се, че си ме разбрал. Поздрави!
-
Иносказателно!
Досещам се за тези, които се превръщат в словоохотливи панаирджийски търговци:лица от политическата предизборна вакханалия!
Поздравления, Катя! -
Здравей, Зигфрид! Благодаря ти за добрите думи.За мен най-важното е да се пише интересно. Няма по-голям провал за един пишещ да отегчи читателите си и дори да ги приспи. А относно мълчанието аз понякога го използвам за оръжие. Ако някой ме ядоса го наказвам с гробно мълчание. Да се пита и да си отговаря сам. Има и друго, че човек ако не разбира от нещо по-добре да си мълчи, за да не изръси нещо тъпо. Само политиците, които се опитват да ни манипулират с мълчанието си не мога да оправдая, но това е друга тема. Поздрави и на теб!
-
Хареса ми! Ама… явно се припознавам себе си за глупавия шут… и често мълча от незнание какво да кажа… сега ще търся принцеса, която да спася, за да мога да се сдобия със златото! Шегувам се, ама ми направи асоциация. Аз не че съм от най умните, а дядо ми все казваше “Като мълчиш те мислят за умен”… накрая спрях да мълча и почнаха да си ме знаят, че не съм свръх интелигентен. Ох, продължавам да се лигавя, извинявай! Пишеш интересно и разказът ми хареса. Поздрави!
-
Здравей, Вале! Интересен филм и определено с неочакван край. Не съм го гледала. А историята дори разказва за луди крале и кралици така че не се знае кога миналото ще се повтори.
Хубав ден! -
Твоят разказ ми припоми един филм, не помня името вече, но един леко слабоумен човек, който винаги е бил изрядно облечен, загубва благодетеля си, който се е грижил за него, а той му се отплащал, като обслужвал градината му. Излизайки на улицата, го блъска кола и собствениците го настаняват в дома си, за да го лекуват. Те го възприемат като богаташ, а той все отговаря с неща от рода - За да разцътят цветята, са нужни слънце и добри грижи. Когато го питат за името му, отговаря, че е Gardener (градинар). И така накрая на филма се стига до това, че тези условни изрази му осигуряват издигането за президент и само един човек успява да се досети, че всъщност е слабоумен
-
Здравей, Акеми!
Не очаквах, че политиците могат да ме вдъхновят да пиша, но и те ставали за Музи.
Като гледам тактиката на мълчанието е много печеливша и ще доведе до големи дивиденти.
Благодаря ти за коментарчето. Бях го публикувала в другия си блог , но нямам нито един коментар и се чудех дали съм била разбрана правилно. Мълчанието се оказва голямо оръжие.
Здравей, Ина!
Наистина героят ми е добър и няма нищо против парите,властта и скъпите дарове. Знае си интереса. Поздрави! -
важното е, че е с добро сърце
-
Обясни го на всички политици, моля.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И аз благодаря.