Глупавият шут
Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питали нещо не отговарял, защото не разбирал целта на въпроса или се страхувал да не отговори нещо глупаво. Така си спестявал допълнителни подигравки. Водил простичък живот, докато не попаднал на една грозна сцена. Било полунощ и мрачните улици пустеели. Двама разбойници се опитвали да съборят от коня млада дама облечена в скъпи и елегантни дрехи. Явно искали да я оберат и обезчестят. Шутът бил възмутен от видяното и веднага се притекъл на помощ на ужасената девойка. Понеже не му идвало на акъла какво да прави, започнал да пее и да гримасничи пред разбойниците. Мислел, че ако ги разсмее те ще си тръгнат весели и щастливи. За съжаление мъжете не реагирали по този начин. Започнали да го ругаят и бият. В суматохата момичето пришпорило своя кон и избягало към двореца. Разбойниците се разгневили още повече и пребили шутът за наказание.
Изминали няколко дни и глупавият шут бил извикан в замъка. Оказало се, че спасената девойка е царската дъщеря. Владетелят искал да му благодари, че е помогнал на единственото му дете.
- Каква награда искаш за сторената добрина от теб, момко? Ще изпълня всяко твое желание. заявил царят.
Всички присъстващи с любопитство чакали отговора на шута. Но той мълчал.
Владетелят си помислил.: Този човек е много умен. Не казва нищо, защото ако поиска много пари ще ме ядоса със своята алчност, а себе си ще злепостави. Ако го даря с нещо дребно ще обидя дъщеря си, че не ценя живота й, а поданиците ще ме мислят за неблагодарник.
И така разсъждавайки царят решил:
- Ще ти дам един сандък със злато и ще те направя мой съветник. Имам нужда от такъв безкористен и смел човек като теб.
Шутът се поклонил и благодарил най-искрено на владетеля. Така се превърнал в един от най- заможните и влиятелни мъже в царството. Много от тези, които му се присмивали сега го дарявали със скъпи подаръци. Опитвали се да получат неговото благоразположение. Понеже приемал подаръците мълчаливо те си мислели, че е злопаметен и след време му поднасяли още по-големи и скъпи дарове. Никой не знаел как и за какво съветва царят, защото шутът бил все така неразговорлив и потаен. Някои предполагали, че само го разсмива с тъпите си шеги и прости песнички. Други си мислели, че целта му е да го изслушва и утешава. Но никой не отричал неоспоримата истина, че за глупака мълчанието е истинско злато.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Иванова Все права защищены
Радвам се, че ти харесват макар че са кратки разказчета.
